Трагедията започнала след смъртта на съпруга й

Красивата някога манекенка Стефка Стоименова от Пловдив днес е подминавана с погнуса от хората. 70-годишната жена е една от клошарките, които нощем обсаждат спирките на Централна гара, пише БЛИЦ. Забързани в напрегнатото си ежедневие, стресирани, нервни, а заради това - и безчувствени, хората поглеждат високомерно жената, свита под пейка и легнала направо на земята, и я отминават. Сякаш не е жив човек! Името на несретницата нашумя, след като собственият й апартамент пламна. При опитите да го изгасят, пожарникарите изхвърлиха през терасата и прозорците от шестия етаж около 3 тона боклуци.  Огненият ад се разиграл, когато съседът над апартамента на Стефка заварявал тръбите за парното. През отворите паднала искра, която възпламенила хилядите натрупани през годините отпадъци. Въпреки че е собственик на жилище от над 100 квадрата, жената не е живеела в него, а се е прибирала у дома си само да складира отпадъци. За какво са й, никой не знаел. Комшиите разказаха пред „ШОУ”, че многократно се опитвали приятелски да разговарят със Стефка, молили я да махне боклуците, защото от жилището лятно време се разнасяли ужасни зловония. Молили, молили, накрая започнали да заплашват. Дори се събирали на съвет да умуват как да я изгонят от входа. Нищо обаче не помогнало и те се отказали.
„Стефка беше много красива жена. Горда, наперена. Не стъпваше на земята, а хвърчеше! Работеше в един завод счетоводителка. Беше толкова хубава, че беше и манекенка в някогашното списание „Лада”. Всички се хвалехме с нея. Като излизаше, целият блок й се радваше, всички мъже се обръщаха да я гледат”, спомня си с носталгия баба Дона от съседния вход на улица „Георги Кирков” в квартал „Кючук Париж”. 75-годишната жена добре си спомня колко прекрасна двойка били Стефка и мъжът й. За жалост, той починал преди доста години. Зла участ го споходила - издъхнал от тежка болест. Оттогава Стефка се депресирала. Вече не звънял кръшният й смях.
Година-две след кончината на съпруга си се предала изцяло.
Започнала да пие. Спряла да ходи на работа, отказвала участия по модни ревюта. Драгомир - приятел на семейството, който бил разведен, се влюбил в Стефка. Опитвал се да й помага, опитвал се да я спаси от бездната, към която била тръгнала. Мъжът толкова много се грижил вдовицата да е добре, толкова се стараел да я накара отново да се усмихне, че щастието на Стефка станало негова кауза. Приятели на Драгомир го убеждавали, че това е безсмислено, молили го да се откаже.
Така минали три години. Отчаян от безполезните и безуспешни опити да съживи любовта в красавицата, Драго си тръгнал от живота й. Сърцето на вдовицата било заключено за любов, за приятелство, за добрина.
От набожна християнка, манекенката изведнъж се превърнала в сектантка. „Знаем само, че някакви уж представители на Кришна я вербуваха. Тия са страшни! Карат хората да се самоубиват и да се принасят в жертва в името на тоя бог. Стефка не знаем как са й промили мозъка, но преди години, когато още не беше изпаднала така, се събирахме да й говорим, да я предупреждаваме да се откаже от тях. Като каза: не и не! Толкова й бяха изпили акъла тия проповедници, че й втълпиха, че за да бъде праведна и обичана от Кришна, трябвало да яде безвкусна храна, да живее в мизерия, да дарява всичко, дето има, на сектата. Доколкото знаем, са искали да им припише апартамента, обаче той се води на децата”, разказва още баба Дона. След като видели, че нищо повече не могат да измъкнат, сектантите зарязали Стефка на произвола на съдбата.
Тя имала три деца. През годините и трите са се опитвали да култивират майка си, да я приберат при тях, да се грижат за нея. „Не гледайте какво писаха колегите ви - не е вярно, че никой не се интересува от нея! Тя обаче отказва да промени начина си на живот.
Казва, че така й харесвало и аз имам сериозни подозрения, че тая жена нещо е мръднала с акъла си. Казах, предложих. За всички ни ще е добре. Ако иска, да си дойде в апартамента. Ние ще се съберем целия блок, ще изринем боклуците, ще го ремонтираме с подръчни средства и ще стане чисто и хубаво. Ще съберем по някой лев ако трябва, всеки има у дома си я бака с боя, я нещо друго необходимо. Но тя и това отказа... Не знаем вече какво да правим! Язък, язък за жената! Каква беше, каква стана!”, кърши ръце и комшията Боян, който на няколко пъти се опитвал да върне Стоименова в дома й, но все не му се отдавало.