Каменната обсерватория край Черноморието била циклопски градеж. Светилището се смятало за ултра точен соларен часовник

Сватбата между Слънцето и Земята отпразнуваха на Бегликташ. Местни ентусиасти установили, че около лятното слънцестоене българският Стоунхендж сякаш оживява. Няколко дни подред всяка заран слънчев лъч прониква през един от каменните отвори и попада в едно от шестте деления, издълбани по скалите, дивят се местните. Знамението започва от 22 юни и продължава само няколко дни в годината.

"Това го установи един от нашата група. Така решихме в точния момент да направим тракийски ритуали, които са се правили преди хилядолетия", разказа Мескиан Палов от Приморско. За целта той и приятелите му взели описаните от археолога Георги Китов свещенодействия, а после ги изпълнили едно към едно. Трите млади момичета - Дeлина, Лора и Звезделина, влезли в ролята на тракийки. Една жена поела функциите на жрицата. А по-възрастен мъж изиграл старейшината или царя, символизиращ бога Слънце, носещ хляб, вино и други блага чрез общението си с майката Земя.

"На Бегликташ хората, които са потърсили духовното, имат определени преживявания и усещания. Разбира се, има и такива, които идват само за едната снимка на скалите", коментира Мескиан, цитиран от standartnews.bg

Богът Слънце

Слънцето символизира Царя бог и мъжкото начало. А Земята - женското. Според траките в определени дни от годината лъчи оплождат с енергията си майката Земя. Това дава живот на цялата планета и нейната природа. Тълкуванието на езотериците е, че това са светлинни фотонни кодове, идващи от центъра на Галактиката. Ролята на нашето Слънце е да ретранслира като огледало импулсите на живота към земята. Кодовете се фокусират през енергийните центрове на България и се насочват направо към кристалното ядро на планетата. Там се намира съвършен компютър, все още непознат за човека.

В миналото са установили, че в определени дни от годината слизат лъчи с особен заряд. С тяхна помощ са се правили свещенодействия за плодородие и успех, както и свръхточни гадания. Именно за това и последователите на Орфизма от Приморско по време на възстановката направили огнена клада. Около нея се наредили в молитвен танц трите момичета. Точно по време на изгрева върху огъня жрицата изсипала вино. Лумнали нагоре огнени езици. Преди хилядолетия по тях гадаели онези, които можели да четат езика на огнените духове, наричани още саламандри.

Черноморският кромлех

Самото светилище Бегликташ вероятно е едно от най-загадъчните места на планетата. То е открито за науката едва през 2003 година. Намира се на кръстопът, сключен между устието на река Ропотамо и древния град Ранули. Някои сравняват каменната обсерватория с английския мегалитен комплекс Стоунхендж, чието предназначение също все още е мистерия.

Родният кромлех е започнал да функционира около XIV век преди Христа. Огромните камъни, наредени в кръг незнайно от кого, образуват своего рода храм. Той се състои от главен олтар, който представлява огромен мегалит, стъпил с цялата си тежест върху само три точки. През получения отвор проникват първите лъчи при най-мистичните моменти през годината - равноденствията и слънцестоенията. В скалите е изсечен каменен трон, на който е седял владетелят или главният жрец. В скалата има и жертвеник, състоящ се от две вани със свързващи ги улеи. Прелюбопитен факт е, че там не са открити никакви кости или следи от животински жертвоприношения, а единствено растителни. Това дава основание да се предполага, че древните са били доста осъзнати и духовно извисени, защото принасяли като дар на Висшите сили единствено растения като грозде и смокини.

В моменти като лятното слънцестоене от 21 юни лъч преминава през отвора на каменния олтар и се проектира на място, където са издълбани дупки. Снопът от светлина огрява именно тези дупки, което дава основание да се предположи, че каменният комплекс е изпълнявал функцията на календар.

Часовник

На третото си ниво Бегликташ е служел за ултра точен соларен часовник. Подредбата на камъните е такава, че огромният специфично извит мегалит хвърля сянка върху подредените на север от него шест по-малки. Така се разделя денят на шест части, с което строителите са отмервали астрономическото време.

Според откритите досега археологически находки се счита, че светилището е функционирало до V век след новата ера. Никой все още не може да каже как са били поставени камъните, както и тяхната технология на изсичане. А някои от канарите достигат до 200 тона. Медиуми, идвали на мястото, заявявали в моменти на транс, че траките са наследили тези комплекси от по-древна цивилизация на исполини. Нейните представители с лекота са можели да местят огромните блокове от т. нар циклопски градежи. По-късно на тях започват да се извършват ритуали в чест на божествата.

Божествата

Върховно божество на траките е Великата Богиня майка. Тя олицетворява Земята и Космоса, вечния кръговрат на зачатието, раждането и смъртта. Древните считали, че Земята е родила както огъня в огнището, така и самото Слънце, с което впоследствие се съвокуплява в определени дни от годината. Именно за това говори наличието на "брачно ложе" на светилището Бегликташ, което символизира алхимичния съюз между двете небесни тела. В непосредствена близост на скалния комплекс се намират издълбани вани, които са събирали течности, еманация на четирите изначални сили в природата. Стихиите са можели да бъдат контролирани с изричането на истинските имена на тези две божества. До ден днешен обаче словният код остава изгубен.

Траките вярвали още, че душата им е неразделна от тялото и че ще се преселят в подземното царство след смъртта си, където ще пируват вечно. Тази вяра в безсмъртието на душата се обособява в учението, проповядвано от Орфей. Отвъдният живот обещавал да бъде много по-добър от сегашния. Тайният път към обезсмъртяването обаче бил само за посветените в тайното учение орфизъм. Те били представители на аристокрацията. Никой не знае какво са представлявали тези обреди, тъй като посветените давали обет за мълчание. В тях се правели посвещения, които разкривали мистичната връзка между душата и тялото. Онези, които не постигали осъзнатост в този живот, идвали пак на земята с прераждане.

За разлика от гръцките тракийските божества нямат строга йерархия. Те са разделени на триади, например Сабазий - Дионис - Ипта, които имат различни функции, но заедно отразяват съвършеното единство на света. Има теория, според която тракийските божества са били заети от гърците. В древността елините имали често контакти с тракийските племена и така възприели от тях имената на обожествените сили, действащи в нашето измерение. После обаче гърците само сменили имената на някои от боговете. Така Орфизмът проникнал дълбоко в световната култура. В орфическите мистерии се говори за култ към силите на природата. Траките са почитали свещени гори, дървета, извори, потоци. Вярвали в съществуването на нимфи, музи и демони. До днес са запазени сведения за лечение чрез огън и вода, нестинарските игри, свързани с култа към Слънцето и с определени магически действия. Тракийските лечители използвали различни баяния и заклинания. Музиката (и музикотерапията) и поезията се свързват с името на Орфей.