Членове на БСП искат незабавна смяна на председателя на партията и националното ръководство

На срещата на над 50 души социалисти, активисти на БСП от цялата страна, които се събраха в къщата на Димитър Благоев на столична улица „Лайош Кошут” е прието следното обръщение, което беше изпратено до Агенция „Фокус”.
Госпожи и господа,
На 30 юни се проведе редовната среща на членовете на Дискусионния клуб „Георги Кирков“ в столичния дом-музей „Димитър Благоев“. Предвид на множеството, произволни и дори обидни интерпретации, които се появиха в медиите по този повод, се обръщаме към членовете на БСП, водени от желание за разяснение на нашата позиция, а също така и от загриженост за състоянието на партията и тревожност за нейното бъдеще и съществуване.
Ние не сме разколници или превратаджии. В дейността на нашия клуб, който съществува от 1990 година, участват ветерани на партията, партийни дейци с активна позиция и роля в съвременния живот, млади социалисти.
В дискусията участваха и представители на националното ръководство на партията, действащи народни представители от Коалиция за България, кметове, избрани с подкрепата на БСП, областни и общински партийни председатели от столицата и страната. Смятаме, че няма нищо нередно и смущаващо в това. Още повече, че се е случвало и преди това.
На дискусията бе направен задълбочен анализ на причините за състоянието на партията, за поредицата от изборни загуби, за негативния образ на партията, за ситуацията в страната, възникнала след провала на нашия последен управленски мандат.
• БСП се свива като членска маса и актив;
• БСП губи избиратели във всички социални групи, в които доскоро бе водеща сила – сред работещите хора, сред служещите, сред интелигенцията, в селата, сред българското офицерство, и даже сред българските пенсионери;
• БСП има незавидно нисък процент избиратели сред младите, партията застарява, а в нея не се вливат нови сили;
• Нашата идейност също е в криза. В БСП отдавна не се води идеологически дебат, а политическото съдържание е заменено от пиара;
• БСП използва лявата фразеология, но в своите действия не съумя да докаже, че води лява политика. Разминаването на думи и дела отчая стотици хиляди избиратели и отблъсна от урните значима част даже и от твърдото ядро.
• Партията не успя да спечели битката за историческото минало, не успя да защити светлите страници на антифашистката борба и положителното и градивното в периода на бърза индустриализация, културно и социално развитие от 1944-1989 година;
• Партията се оказа слаба и в защитата на своето настояще: спрямо БСП трайно бе наложена тезата, че завършва всяко свое участие във властта с криза и с тежка загуба на доверие;
• Партията загуби моралния си облик. Тя не изпълни свои ключови предизборни обещания като тези за отмяна на плоския данък, за създаване на нови работни места, строежа на АЕЦ „Белене” и „Южен поток”,
• Налице е широко обществено подозрение за обвързаност и зависимост на партийното ръководство и лично на лидера с корпоративни и олигархични интереси;
• Фундаментален за БСП става въпросът от чие име и в чия полза прави политика и управлява, както и въпросът за това дали действията й носят принос за обществото и държавата или за един овластен кръг на нейния елит, все по-отдалечен от проблемите и тревогите на хората;
• Всяко мнение, различно от това на ръководството, е запушвано и даже наказвано. Нарушена е атмосферата на другарство и откровеност и критичност.
• Проявява се субективизъм и изкривени критерии в кадровата политика, в която водещ принцип е личната преданост, а не професионализмът и деловите качества. На високи постове се оказаха не само хора, напускали и предавали БСП в миналото, но и личности с дясна идентичност, с ярки и запомнящи се анти-социалистически изяви;
Изводът, който направихме, е, че партията се е отдалечила от идейната си база, прекъснала е връзката с активните прослойки на нашето общество, няма съюзници, няма опора в средите на хората на наемния труд, на интелигенцията, на младите. Нужна е цялостна промяна – идейна, организационна, кадрова, връщане към корените на социалистическото движение, възраждане на силата и разнообразието на идейните течения и дискусии.
Според нас такава промяна може да започне само по един начин – чрез смяна на националното ръководство и на председателя на партията. Другарят Станишев има отговорна роля и важни задачи, които ще изпълнява в Брюксел. Промяната в партията обаче не може да започне и да се извърши под негово ръководство.
Нека не допускаме партия с над 120-годишна история, с огромен опит и принос в изграждането на модерната българска държава да се превърне в исторически спомен.
Призоваваме Националният партиен съвет да осъзнае отговорността си за бъдещето на партията и да свика незабавно заседание на 48-ия конгрес, който да избере ново партийно ръководство, за да започне промяната. Искаме на предстоящите избори да се явим с чисти лица и нови идеи. Искаме да гледаме хората в очите и да не се срамуваме от действията си.
Моментът е за решителни действия. Утре ще бъде късно.
1 юли 2014 г.
Дискусионен клуб „Георги Кирков“
София, район „Красно село“
Минчо Чунтов, Георги Евгениев, Петър Апостолов, Минчо Казанджиев, Костадин Паскалев, Румен Овчаров, Кирил Добрев, Светлана Шаренкова, Теофан Германов, Жара Пенева, Страхил Ангелов, Красимир Герасимов, Евгени Евгениев, Юрий Асланов, Валентин Иванов, Милан Колев, Петър Мутафчиев, Борис Цветков, Иван Гранитски, Николай Николов, Ива Евгениева, Георги Кадиев, Марио Вълчанов, Стефан Смирнов.