Студентка била просната на земята, хората я подминавали и одумвали

Младо момиче получило деабетична криза на бургаската ул. „Проф. Яким Якимов”. Последвал колабс и цели 20 минути на асфалта. Ето какво пише възмутената бургазлийка в писмо, получено в редакцията на burgasutre.bg

 „Пиша Ви, защото вече ме е срам да се нарека българка. Пиша Ви, защото нямам думи. Студентка съм в България от близо 4 години. От много време живея извън страната. Обикновено се прибирам през лятото. България, където съм се родила - хубавата и красива държава, чийто народ е толкова студен и безразличен към другите. Била съм в много държави. Подобно безразличие не съм срещала никъде.

Днес припаднах посред бял ден на улица „Проф. Яким Якимов“ в Бургас - на 5 метра от кръговото кръстовище, по което не спираха да се движат коли. 20 минути бях на шосето, хората ме подминаваха, децата ме сочиха с пръст, а възрастните ме гледаха. Колите ме подминаваха, някои от тях ми бибиткаха, без никой да спре дори да ме попита как съм.

След 20 минути спряха три млади момчета. Прибраха ме у дома. Предложиха да ме закарат до болницата и останаха, докато дойде линейка. Нямах време да им благодаря от преживения шок. Искам да им благодаря с това писмо, че ми спасиха живота /бел. ред. момичето е страдало от диабет –  по време на инцидента захарта й е била много ниска, както и кръвното./

Те са истински герои! Исках да го прочетат и други, да осъзнаят, че това може да се случи и на тях или на техен близък. Къде изчезнаха нашите принципи? Защо станахме толкова груби и безразлични към хората? Защо? Моля да бъде публикувано, за да се събуди малко народа, да си помагаме - ръка за ръка.”

Не публикуваме името по настояване на автора.