СНИМКИ: Разходка из улици със странни имена

Казват, че един град го правят хората. Ако те са находчиви, работливи и усмихнати, добро и красиво ще е и мястото, където живеят. В тежките дни на криза, беднотия, природни бедствия и несполуки решихме да видим как я карат пловдивчани не на центъра, нито в мола, не и в офисите с климатици, пропуснахме и баровските кафенета. Отидохме накрая на града. При това на улици, които се казват "Щастие" и "Нов живот".

При изричането на ул. "Щастие" таксиметровите шофьори мислят, че отсрещният се шегува. Вадят картата на града и чак тогава се съгласяват да ни отведат в района на "Захарна фабрика". Стотина пловдивчани са намерили щастие на щастливата отсечка. Няма да се учудим, ако това се окаже най-късата уличка в Пловдив. Почти невидима, от двете страни се кипрят слепени една за друга малки къщички. Пред тях е пълно със зеленина. На верандата пред една от спретнатите сгради виждаме баба Денка. "Щастливи ли са хората на улица Щастие, бабче?" А тя отговаря: "Щастливи сме. Живеем добре и всички съседи се разбираме". Възрастната жена дошла тук преди повече от 40 години и откакто се помни улицата се казва все така. "Тук отгледах децата си – най-голямото ми щастие. Малко е еднообразно, но спокойно".

По обяд не срещнахме жива душа на Войнишка слава. Но това, което видяхме на една тераса, е повече от достатъчно. За да покаже национализма си и любовта към отбора пловдивчанин е закачил два лика на Ботев, а до тях плакат на хан Аспарух.

От щастието и славата се пренасяме към "Нов живот" в "Каменица". Улицата е дълга около 100 метра, уединена и непринудена. На "Нов живот" цари мир, въпреки близкото й разположение до центъра. На нея се издигат малки тухлени къщи, редуващи се с модерни високи жилищни кооперации. На "Нов живот" виждаме деца, които играят пред блока и баба Васка, която тъкмо се прибира от покупки. Улицата й донесла нов живот, откакто се преместила на нея преди цели 65 години. Тук създала и семейство, отгледала деца. А сега на "Нов живот" се радва на внучета и на правнучета.