За какво съжалявате най-много в живота си?

Медицинска сестра споделя кои са най-честите тревожни мисли, спохождащи хората на смъртния им одър. "Когато човек умира, той става много по-мъдър, отколкото е бил през целия си живот. Емоциите, които го владеят в този момент, са различни. Породени са от страх, чувство за вина, гняв, угризения, повече отричане на случилото се и по-малко приемане и примирение ", казва тя.

На въпроса "За какво съжалявате най-много в живота си?" се открояват 5 отговора:

1. Иска ми се да имах смелостта да преследвам мечтите си. Да бъда верен/а на себе си, а не да ръководя живота си според желанията на другите.
Това е най-често срещаният аспект от живота, за който съжаляват хората, когато го напускат. Хубаво е да помислим по този въпрос преди да е станало прекалено късно да променим действителността.

2. Иска ми се да не бях работил/а толкова много.
"Покрай работата забравяш да се радваш на истинския си живот", казват повечето пациенти. "Пропускаш най-важните моменти от живота на децата си, пренебрегваш партньора си", допълват те.
Заслужава ли си? - питаме ние.

3. Иска ми се да имах куража да изразявам чувствата си.
Обичам те. Благодаря. Може би най-трудните за изричане думи в днешно време. Веднага след тях се нареждат и всички останали, изразяващи определен вид чувства. И потиснати, за да запазим мира в отношенията, от страх, от гордост, от инат. От какво ли не. А после съжаляваме.

4. Иска ми се да прекарвах повече време с приятелите си.
Хванати в капана на собствените си проблеми, често забравяме, че една приятелска прегръдка винаги прави живота ни по-лесен. Нека си го спомним навреме.

5. Иска ми се да бях направил/а нещо да бъда по-щастлив/а.
Или накратко - да бях живял/а. Да бях слушал/а сърцето си.

Страшната истина е, че рано или късно всички ще си отидем от този свят. Но нека не забравяме факта, че този живот ни е даден, за да се учим от него, за да му се радваме и за да порастваме. А не, за да робуваме на някого или нещо. Нека бъдем по-отговорни към себе си и щастието си, за да можем в края на пътя си да се обърнем назад и да не съжаляваме за нито една направена стъпка.