Мъка за загиналия на място Венко

Животът

14-07-2014, 07:24

Снимка:

БЛИЦ, архив

Автор:

Plovdivutre.bg

Всичко от Автора

Стотици си взеха последно сбогом с младия мъж, оставил две деца сираци

Превишена скорост е причина бързият влак София - Варна да дерайлира край гара Калояновец в събота. Това е основната версия на разследващите катастрофата, при която един човек загина, а 14 бяха ранени. Точно преди влакът да излети от релсите, композицията е била управлявана не от починалия машинист Венко Тодоров, а от неговия помощник Христо Теляшев, обяви пред БНР шефът на НКЖИ Милчо Ламбрев.

38-годишният Теляшев от Асеновград вероятно е допуснал грешка, защото е бил неопитен. Той имал разрешително да управлява самостоятелно едва от няколко седмици. Помощник-машинистът е със скъсани кръстни връзки на коляно и травма на гръдния кош. Допълнителни изследвания щели да установяват дали има спукан далак или други вътрешни увреждания. В неделя той излезе от шока, но отказа да разговаря с журналистите в болницата. Съпругата му, която е при него в самостоятелната стая, отказа да потвърди дали наистина той е карал влака и дали вече е разпитван. Съдебните лекари, който са направили аутопсия на загиналия машинист Венко Тодоров, отхвърлиха версията, че може да е получил инфаркт или инсулт преди катастрофата.

Шефът на НКЖИ Милчо Ламбрев заяви пред бТВ, че влакът е "летял със 100 км/ч при влизането в района на гара Калояновец". Версията за прекалено високата скорост като причина за трагедията бе потвърдена от изпълнителния директор на БДЖ Християн Кръстев. Пред БНР той обясни, че при влизане в гарата сигнализацията е светела за отклонение, но машинистите не намалили скоростта до 40 км/ч, каквото е изискването, а само от 100 на 98 км/ч. Самите машинисти не са си свършили работата, каза Кръстев. Устройството, през което е минал влакът, не е компютър и не може автоматично да намали скоростта на композицията, поясни той.

Директорът на БДЖ коментира, че ако локомотивът и вагоните бяха паднали от моста в реката, щеше да стане национална трагедия.

Съмненията, че може да е имало повреда по самата жп линия, бяха отхвърлени от транспортния министър Данаил Папазов. "Това е най-новата гара, по европейски стандарти", коментира той.

Вагоните са разхвърляни по начин, по който не може влакът да се е движил с 40 км в час, добави министърът.

Всеки влак има автоматично управление на скоростта, което обаче водачът може да изключи поради различни причини, допълниха от транспортното министерство.

Според шефа на железничарския синдикат към КНСБ Петър Бунев точно катастрофиралият локомотив обаче може да е нямал такава система.

"Той е един от старите локомотиви, които са чешките 43-а или 45-а серия. Мисля, че не са оборудвани с автоматична система за контролиране на скоростта, независимо от това, че в новите участъци, които се правят по инфраструктурата, такава система се внедрява. Аз съм склонен да вярвам на това, което говорят специалистите, че проблемът е във високата скорост. Въпросът е дали не са видели знака за намаляване на скоростта, дали не са видели светофара, който казва, че се влиза в отклонение", коментира Бунев пред БНР.

Данните, установени при разследването, показват, че в 15.20 часа, когато слънцето бие много ниско, то е заслепило втория машинист и той не е могъл да види, че жп светофарът му показва зелена и жълта светлина. Това означава, че влакът трябва да отбие в друг коловоз и няма да продължи направо. Така машинистът не е разбрал, че трябва да намали скоростта от 100 на 40 км/ч, каквато е скоростта при отклоняване на движението. Железният път автоматично отклонява композицията и така се стига до инцидента - центробежните сили изхвърлят локомотива и четирите вагона след него.

Една от двете линии на двурелсовия жп път в района на гара Калояновец бе разчистена и напълно освободена за движение в раннния следобед в неделя. Част от другата жп линия, върху която се намират обърнатият локомотив и вагони, е разрушена и ще се ремонтира поне 20-25 дни. Още в събота вечерта и рано сутринта три от вагоните на композицията бяха махнати от релсите. Те щели да бъдат нарязани за скрап на място и ще се изнасят поетапно. Щетите от инцидента по предварителни оценки били за около 2 млн. лева плюс ремонта на чисто новия жп път, който е в експлоатация едва от два месеца.

Неуспешен опит да се издърпа вбития в земята катастрофирал локомотив направи изпратеният от армията танк. Още при първия опит стоманеното въже се скъсало. Оказало се, че железният локомотив бил по тежък от 80 тона, колкото може да издърпа верижната машина.

Колеги: Белята е станала, докато са се сменяли

Колегите на загиналия във влаковата катастрофа машинист Венко Тодоров и на помощник-машиниста Христо Тиляшев, който е тежко ранен, са категорични, че ако има грешка, тя не е на двамата. По думите на жепейците под тепетата и Венко, и Христо са били перфектни в работата си, затова на тях са давали най-тежките и дълги линии, каквато е по трасето София-Варна. Пътуват винаги двамата точно с цел, ако на единият му прилошее, другият да поеме управлението на композицията. Колегите са по-склонни да вярват, че точно това се е случило с Венко, макар да не е имал здравословни проблеми. Според тях обаче всичко е станало за секунди и докато Христо заеме мястото на машиниста, белята е станала. Иначе до един хората, които са работили с двамата, са категорични, че са спазили правилата и не са виновни за случилото се.

Баба Мария: Бог реши да живеем и ни запази

"Помощник-машинистът беше като обезумял от смъртта на колегата си, направо не беше на себе си. Ту ревеше, ту викаше, ту си търсеше телефона, а краката му бяха целите в кръв". Това заяви Андрей Красимиров, който е бил сред групата роми, които първи дошли да помагат на ранените. "Аз му викам, "успокой се бе, човек, станалото станало, а той продължи да се тръшка", добави Андрей. Не могат да се отърсят още от кошмара и пострадалите пътници. "Бях в първия вагон, до локомотива. Един път тропна силно, втори път тропна и се раздруса наляво-надясно и следващия път вагонът се обърна. Аз се търкулнах и останах между вратата и седалката. От всякъде се чуваше "Помощ, помощ", припомни си ужаса 77-годишната Мария Ценова от софийското село Костенец, която е с натъртена ръка и счупен пръст. Тя пътувала със своя съпруг, също на 77 г., и неговия 86-годишен брат, но те не са пострадали. Половин час жената стояла свита на топка, докато я освободят пожарникарите и спасителите. "Главата ми беше до краката и още ме боли гръбнакът", оплака се баба Мария. Според нея влакът не се е движел толкова бързо, тя често пътувала и можела да прецени. "Аз никога не се разстройвам психически, знам, че в живота трябва да си силен. Всичко настръхна по мен, но Бог реши да живеем, Господ ни запази", добави здравата балканджийка. Тя не скри искрената си благодарност към първите притекли се на помощ момчета от ромската махала, както и и на всички служители в болницата. "Толкова бяха организирани, толкова бързо ни обслужиха и с такова внимание, да са живи", благослови ги баба Мария.

"В нашия вагон имаше 3-4 купета с деца. Едното ми помогна и ми даде вода", припомни си кошмарните мигове след катастрофата 76-годишната Николина Ангелова от София. Тя има счупен крак и кръстът продължавал да я боли ужасно. "Дано застраховката да помогне, защото ми предстои сериозна операция, казват, че има има нужда от импланти, а те трябва да се плащат", добави баба Николина с надежда.

Стотици се сбогуваха с Венко във Фейсбук

Стотици са хората, които си взеха последно сбогом с машиниста Венко Тодоров във Фейсбук. Приятелите му пишат за последно, но го уверяват, че той ще продължи да живее, докато и те са на този свят. Дори непознати изразяват съжаление, че него вече го няма, а всеки, който го е познавал, не пропуска да подчертае какъв прекрасен съпруг и баща е бил Венко. След смъртта си той оставя съпругата си Мария и двете си дечица Вероника и Тошко. Съседите от блока на "Преспите" в Пловдив, където живее почерненото семейство, плачеха, докато говореха за него. Не могат да повярват колко нелепо си е отишъл винаги усмихнатият им комшия, който е едва на 38 години. Венко не е работил друго освен като машинист. Откакто е завършил жепейското училище в София, той е карал влаковете. По тях го запалил чичо му Иван Иванов, който известно време е и в борда на директорите на БДЖ. Венко се учи от неговия опит и познания./ standartnews.com