Надежда Хвойнева обаче е първата, направила запис на песента

Март 1984 г. По единствената тогава телевизия в България тече предаването “Космос” на Карл Сейгън. Американският професор по астрономия и физика разказва за космическите кораби на бъдещето. Обяснява как човечеството някога ще преодолее земното притегляне и ще поеме към Космоса. За фон звучи непопулярната все още родопска песен “Излел е Дельо хайдутин”. 

Сред музикалните среди се питат кой пее. Дузина певици отговарят, че това е точно техният глас. Назрява кавга, някои сами се отказват от претенциите си към песента, която вече лети в небесното пространство, разказва смолянският писател Светозар Казанджиев.

Сред претендентките са и големите имена Янка Рупкина, покойната Надежда Хвойнева, както и истинският глас от тв предаването, но по-малко популярна - Валя Балканска.  Казанджиев е автор на книги за Балканска и Хвойнева. 

Валя Балканска признала пред него, че е гледала предаването, изтръпнала, познала се, но не повярвала и си рекла на родопски “Вчуло ми се”. На другия ден получила поздравления от колегите си.

“След филма мнозина се обзалагаха, че са чули моя глас. Журналистите ме бомбардираха с въпроси, приятелите с телеграми. Не бях го гледала, но си мислех, че на мен се пада честта да изпратя тази епична балада в Космоса. Пеех я през целия си живот”, казва Хвойнева приживе пред Казанджиев. “При прослушването обаче познах гласа на Валя Балканска. Не се въодушевих, но какво да се прави. Шанс! Стана ми мъчно!По пътя към дома тъгувах”, признава тя.

Всъщност Хвойнева е една от първите, направили професионален запис на песента. Научила я от баща си.

Текстът на песента за златоградския войвода е записан най-напред през 1894 г. от родопския изследовател Стою Шишков - с 49 стиха. Първо е нотирана от Васил Стоин през 1930 г. В ефир за първи път е записана през 1954 г., изпълнена от златоградския адвокат Методи Бозов. Същата година проф. Николай Кауфман я нотира повторно.

Другата голяма претендентка - Янка Рупкина, споделя пред Казанджиев: “Борис Воденичаров ме покани да чуя запис на песента, прозвучала във филма на Карл Сейгън “Космос”. Нищо не подозирах. Не бях гледала филма и нямах представа за назряващия скандал. При първото прослушване се заблудих, помислих, че наистина това е моят глас. При второто познах гласа на Валя Балканска. Тя е великолепна певица - родопчанка, естествено е да изпълни по такъв брилянтен начин песента за Дельо войвода.” 

“В националното радио бе сформирана специална комисия начело с шефа на редакция “Народна музика” Борис Воденичаров, баща на Камен Воденичаров. Тя трябваше да се произнесе чий е гласът. Повтаряли до втръсване епизода, а кандидатките за космическа слава пели, за да сравнят изпълненията им, докато се установи, че баладата се пее от Валя Балканска. След това последваха няколко години мълчание. Това, че българска песен звучи в Космоса, не вълнуваше толкова много тогавашната власт. Ако беше дело на СССР, щеше да е друго ”, спомня си Казанджиев.

Въпреки постижението и очаквана мигновена слава Валя Балканска се пенсионира от ансамбъла в Смолян, където работела, през 1987 г. 

След 4-5 години на пълна забрава тя е поканена на концерт в НДК за деня на космонавтиката 12 април. На форума има учени от САЩ, СССР и цяла Европа, присъства и президентът Желю Желев.

Всъщност оттогава певицата става популярна. 43 години след като е записана песента “Излел е Дельо хайдутин”, която сега лети в Космоса, на същата дата, 27 юни 2011 г., фолклористът открил певицата Валя Балканска за света, дойде отново в Смолян. Мартин Кьонинг, вече с посребрени коси, прегърна Валя Балканска.

Американецът направи тогава изложба в България със снимки от времето, когато е бил унас - 1966-1968 г. Сред тях са и снимки на Валя Балканска - много млада и много усмихната. Дълго разказва историята на записа и съдбата му. И призна, че преди десетилетия родопчанката така го впечатлила с гласа и присъствието си, че настоявал да бъде записана точно тя. 

Кьонинг всъщност не се занимава само с български фолклор. Работата му в САЩ била да издирва и организира концерти за емигрантските общности. “Нашата философия беше, че едно бебе не може да прескочи етапи от развитието си. Същото е и с човек, който започва да живее на ново място. За да продължи, му трябват корените и тези концерти му дават връзката”, каза Кьонинг.

“Видях Валя на фолклорен събор в Копривщица, когато дойдох за първи път в България през 1965 г. Тогава тя беше на 24 г. През следващите две години отново се върнах и пътувах из цялата страна да правя записи на песни и танци - тогава бях учител по танци и това живо ме интересуваше. В този период направих запитване дали ще получа подкрепа за записи на автентична музика от български села. Но поставих условие - ние да решим кои песни и изпълнения ще запишем за американската аудитория”, казва известният учен, изследовател и запален фолклорист.

През 1966 г. Кьонинг пристига с екип и техника от САЩ в България и иска подкрепа от Комитета по култура. Настоява пред тогавашните управници да запише Валя, но се оказва, че софийските началници изобщо не са чували за нея. Предлагат му други певици - известни и с титли, но чужденецът не отстъпва. През 1968 г. идва в Смолян, за да направи записа. 

“Тогава нямаше кой знае какви условия. Направихме записа в обикновена класна стая. Тъй като гласът на Валя беше много силен, тя пееше в единия край , а гайдарите свиреха в другия”, разказа Кьонинг.
 

През 1975 г. му се обажда Алън Номакс от Тексас. Той е от известна фамилия фолклористи, които се занимават с автентична музика. Той поискал от Кьонинг съгласие да се включи записът на Валя Балканска в селекцията за совалката Вояджър.

“Проектът “Вояджър” предвиждаше запис на звуци от Земята, като “Здравейте” на 50 езика, и звук от падаща капка вода например, азбуките на всички народи и т.н. Идеята бе подбор на звуци, с които хуманоиди някъде във Вселената да могат да придобият представа кои сме ние. И въпреки че стана по време на студената война, никой нямаше комерсиална облага, САЩ не получиха никакви дивиденти. Затова съм изключителен почитател на този проект. А приносът на Валя е гигантски”, призна в Смолян Кьонинг. 

Всъщност записът на младата родопска певица благодарение на Кьонинг печели място в златния диск, летящ на “Вояджър” 1 и 2 сред хиляди записи от целия свят. 60 000 години българска песен ще броди с гласа на Валя из Космоса, търсейки хуманоиди, способни да разчетат посланието от планетата Земя.Това бе третата среща на Кьонинг с Валя Балканска. Втората е повече от 20 г. след записа, когато родопската певица прави концерт в Сиатъл.