Връщаме се на село

В обезлюдената някога Странджа има видимо оживление

Обезлюдяването на българското село вероятно е временен процес. Това констатира директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров по повод тревогите в обществото в последно време, че селското население у нас намалява.

Той излезе с позиция, в която твърди, че в българската история това се е случвало и преди, когато цели райони са се обезлюдявани в продължение на 1-2 века, а после отново са били заселвани.
Проф. Димитров разказва, че в началото на 20 век селата са се опразвали заради голяма смъртност сред новородените, причинена от малария. В Османския период пък хората масово са напускали територии, където гнетът на поробителите се е усещал по-силно и са преселвали в зони, където е бил по-слаб. Така през 1488 г. бил основан град Царево от жители на айтоското село Босилково, пише dnes.bg
Според директора на НИМ основна причина за днешното обезлюдяване на селата е все по-високопроизводителната техника. „Днес 10 механизатори обработват без особени усилия по 100 000 – 200 000 декара на арендатор или на земеделска кооперация. Това е световно явление“, смята професорът. Друга причина за опразването на селата е, че много от тях станаха квартали на градовете в близост до тях. 
„Тъжно е да се гледат обезлюдени села, но да се надяваме, че това е временно“, смята Димитров. Той отчита, че в напълно обезлюдената по време на комунизма Странджа например има видимо оживление.„Виждам биволовъдни-, краве-, овце- и свинеферми, тук-там - мандри, къщи за туристи. И, разбира се, хора, които работят там. Виждам и това, което видях във Франция още през седемдесетте години. Фамилните къщи на село да стават, след малък или голям ремонт, т.нар. втори дом на село за уикенда“, допълва той.