Днес се навършват 111 години от Илинденско-Преображенското въстание - връхната точка в национално-освободителната борба на  македонските и тракийските българи, които след Освобождението остават извън пределите на българската държава.  

То е израз на стремежа на нашите сънародници да бъдат неразделна част от България.

Въстанието избухва през 1903 г., като обхваща  Македония и Одринско. Организирано е от  Вътрешната македоно-одринска революционна  организация (ВМОРО).

През януари 1903 г. част от членовете на ЦК на организацията свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август), когато се празнува Илинден.

Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Така се възприема идеята за перманентна революция.

Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолската, Леринската, Костурската, Охридската и Кичевската кааза (околия).

От 18.00 часа днес партиите „Национален фронт за спасение на България” и „ВМРО – Българско национално движение” ще проведат в Благоевград съвместен митинг-шествие по повод 111-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Шествието ще завърши с митинг на площад „Македония“, където ще бъдат поднесени цветя на паметника на Гоце Делчев.

От 11.00 часа на паметника на Тодор Александров в Кюстендил ще бъдат поднесени венци и цветя, по повод годишнината.

От 10.00 часа в Бургас членове и симпатизанти на „Национален фронт за спасение на България” ще почетат 111-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Патриотите се събират на паметниците на борците за свобода в Морската градина, за да положат венци и цветя в памет на загиналите герои от Илинденската епопея.