Избрани Новини
Милионер гледа собственото си погребение
Ненчо Палавеев е копривщенският Марко Поло
Ненчо Палавеев е единственият смъртен, който е присъствал на собственото си погребение. Той е сред най-богатите българи на всички времена и най-големите дарители на отечеството.
В заника на живота си милионерът решава да постави на изпитание човешката алчност. Палавеев устройва фалшив траурен обред и гледа отстрани как наследниците се карат за имането му. Ненчо Палавеев е копривщенският Марко Поло. Шест века след знаменития венецианец Ненчо тръгва по стъпките му. Ренесансовият пътешественик обхожда екзотични страни и разказва приключенията си в книгата "Милионът".
Възрожденецът Палавеев печели милиони от търговия със слонова кост, коприна, кехлибар, седеф и какво ли не още. Този невероятен скиталец е роден през 1859 г. в средногорското градче. "Копривщица е била цели векове република, без сенати и министри, без харти и президенти, десет пъти по-либерална от френската, сто пъти по-демократическа от американската", пише Захари Стоянов.
Република е била и Венеция. Фамилията на Марко Поло е имала търговска кантора в Константинопол. Палавееви също държали дюкян в Цариград. Той бил част от търговска верига до Кайро, по която прекарвали вълнени чорапи, терлици, качулки и ямурлуци.
Малцина знаят, че Суецкият канал е строен и с български ямурлуци. Първата копка на огромното съоръжение е направена на 25 април 1859 г. Тогава Ненчо е пеленаче, а баща му Дончо за сефте товари керван със стока. Той отива в Цариград, но сезонът на местния алъш-вериш вече е приключил.
Аджамията не се отчайва. "Тръгва по кафенетата, влиза в контакт с тамошни турци. Те му казват, че е почнала постройката на Суецкия канал и там имат нужда от такава стока, защото нощите са много студени", разказва племенник на търговеца. Дончо пристига в Кайро и прави фантастичен удар. "Умеел добре да маневрира. Изкарва на пазара малко стока, дава висока цена и чак като я продаде, изкарва нова", описва тактиката роднината.
Нашенските аби топлят дюлгерите, които копаят между Средиземно и Червено море. "Не само простите работници, но и дошлите от Франция и Белгия инженери и кондуктори почнали да купуват българските ямурлуци, шити в Копривщица", свидетелства политикът Михаил Маджаров. Неговият баща е съдружник на Дончо в доходното предприятие.
Първата спирка на Марко Поло е Йерусалим. До светия град е и първото пътешествие на Ненчо Палавеев. Венецианецът тръгва на път с баща си Николо и чичото Матео. Копривщенският малчуган потегля с майка си Неша и брата Семко.
Тримата стигат по море Александрия, където ги посреща Дончо. После отмарят в Кайро и продължават към Палестина. В Йерусалим през 1869 г. Ненчо става хаджия. Топва се в река Йордан и посреща Христовото възкресение в самия Божигробски храм.
През 1271 г. Марко Поло взема от Йерусалим миро, за да го занесе на монголския хан Кубилай. Ненчо Палавеев пък пълни стъкла с вода от Йордан. Свещената течност е отнесена в Копривщица заедно с планина от армагани. Палавееви и Маджарови подкарват по обратния път седем конски товара.
В Кайро хаджиите искат да си купят робини. На пазара белокожите девойки вървели по 30 000 гроша, но негърките били по-евтини.
Михаил Маджаров разказва: "Съдружникът на баща ми - Дончо Палавеев, който прекарваше по-голямата част от годината в Египет, беше тъй привикнал на тая египетска търговия, че я считаше като нещо законно и няколко пъти предлагаше на баща ми да купят две черни момичета и да ги отведат в Копривщица за слугини. Маджаровият баща се дърпа: "Ако не ни ги отнемат турците, които ги считат за мюсюлманки, какво ще ги правим, когато утре полудеят за женене? Няма ли да си вземем беля на главата?"
През 1871 г. Ненчо пак заминава за Кайро. Тук учи в гръцко школо и английски колеж. Скоро обаче хвърля книгите и хваща абаджийската ножица. Получава по 1 наполеон годишно. Тази сума е дребна за Ненчо, той иска сам да си е сайбия и лека-полека изгражда свои търговски канали. "Чудна е неговата одисея - възторгва се проф. Иван Унджиев. - Вчерашният абаджия завързва търговски връзки с Англия и отваря голям магазин за английски стоки."
Ала предприемчивият българин усеща, че голямата далавера е на изток. Ненчо стяга опинци и поема по прашните друмища. Скиталецът обикаля Судан и Абисиния. Сключва сделки в Адис Абеба и Хараре. През Мадагаскар отива в Индия. Върти алъш-вериш в Бомбай, Калкута и Мадрас. Сетне през Порт Артур се прехвърля в Япония. Гостува на Севастопол, кръстосва Кримския полуостров, шета по пристанищата на Каспийско море. "В тоя огромен път, по който едва ли е ходил друг българин, хаджи Ненчо търгува с всичките забележителни неща на тия страни, като се почне от слоновата кост и се свърши с живата търговия", сочи Унджиев.
"В Индия търгува със синило, в Багдат и Сирия - с килими и коприна, в Нижни Новгород и Тула - с кехлибар, самовари, броеници, а в Йерусалим и Витлеем ходи всяка година на панаира и търгува със седеф, икони и др.", изрежда професорът.
Пътешественикът знае гръцки, турски и арабски. Говори английски, френски, италиански и руски. Може да се разбере на индийски и дори на бухарски диалект. Когато годините му натежават, Ненчо Палавеев дочува, че родата чертае планове за подялба на неговото богатство.
Решава да провери слуховете. Пълни един ковчег с камъни, пломбира го и го праща в Копривщица. После се маскира и пристига в градчето. Вместо траурно настроение хаджи Ненчо става свидетел на революционни сцени като по април 1876 г. Палавееви са се счепкали и яростно делят имането. В кулминацията на кавгата милионерът сваля маската. "Всичко ще остане на ползу роду!", обявява волята си той и добавя: "Богатството не е за всяка уста лъжица!"
Трудно е да се изброят всичките благодеяния на Ненчо Палавеев. Най-значимото му дело е Паметникът костница на загиналите в Априлското въстание. С негови средства е вдигната камбанарията на църквата "Св. Никола". Палавеев дава пари за параклиса "Св. Архангел" и за постройки към храма "Св. Богородица". Пак той изгражда читалището, основното училище и климатичния пансион. Със спечелени в странство грошове е залесен връх Площивница, преименуван на Хаджи Ненчов връх. В благородните си начинания милионерът помага дори на Вълко Червенков
Читалището в родната му Златица е построено от пътешественика. Под родолюбивата стряха бъдещият партиен деец срича първите марксически книжки. Когато искат да затворят копривщенската гимназия, Палавеев организира фонд за издръжка на училището. "В тази гимназия е учил В. Червенков, но не е свършил там. Нямаше много ученици. За да привлече ученици и отвън, чичо ми отвори и пансион", разказва племенникът на благодетеля.
Хаджи Ненчо Палавеев умира през 1936 г. Големият родолюбец е имал усет за безсмъртие. Фондацията, която носи неговото име, работи чак до 1980 г.
Топ Новини