Поредният удар на археолозите!

Погребение на боен кон, положен край мюсюлмански мавзолей, е открит в първите дни от проучването на Перперикон, съобщи проф. Николай Николай Овчаров. Животното е погребано по мюсюлмански обичай в посока север – юг в специално правоъгълно помещение, долепено до тюрбето. Тялото на коня е разположено симетрично в центъра на помещението, около него откриват медни пластинки и медна монета от края на 14 век.

Находката е уникална. Мемориален комплекс с положен боен кон досега не е откриван в България. Не е известно такова ритуално погребение да има и по земите на османската империя, разказва проф. Овчаров, цитирайки османиста Веско Обрешков. Според проф. Овчаров става дума за номадска традиция, описана още при прабългарите, а също и при узите, печенезите и кумани, когато войните се погребват заедно с бойните си коне.

Десният крайник на коня е отрязан и добавен в гроба допълнително с подковата. Известно е, че при бойни атаки са отсичали краката на коня, за да бъде неутрализиран. Вероятно такава е била съдбата и на този боен кон. Той е от описваните в историческите източници типични малки номадски коне, които са били изключително бързи. Всичко това говори за османския период през 1360-1361 година, след превземането на Перперикон от османлиите, когато в скалния град на траките е разположен османски гарнизон, поясни проф. Овчаров. От три години проучват мемориалния комплекс, датиран от втората половина на 14 век и свързан с последния период от съществуването на Перперикон. От 1361 г., когато завладяват крепостта в продължение на 20 години османците сторят гарнизонен център.

През 2011 г. попаднахме на уникална находка. Непосредствено до средновековната църква в източната част на Акропола разкрихме гроб, в който тялото е о настрани в посока север-юг и с глава, насочена на югозапад. То е положено центъра на кръгло съоръжение. Вероятно на виден воин, отличил се при обсадата на Перперикон. Кръглата форма на постройката около гроба свидетелства, че това е най-ранният известен досега на Балканите мавзолей (тюрбе). От юг той има врата, водеща към старата църква, превърната от завоевателите в джамия. Несъмнена е връзката на култовата постройка с гарнизонните жилища, съществували до края на ХIV в. Миналата година попадат на част от нагръдната броня на открития погребан военачалник, счупена вероятно битката. Разчетен е надписът "Свещената война води до вечен живот". С датировката си в първата половина на ХIV в. надписът от Перперикон се очертава като най-ранния епиграфски текст на турцизиран арабски език и определено насочва към епохата на емир Орхан, коментира проф. Овчаров.

Според историческите източници първият голям превзет град при османското нашествие на север е Демотика през 1359 година. Главнокомандващ е Хаджи Албиги, който командва османските части в този район. Той организира поход на север в Родопите, който се води от Гаази Израил, който с 300 бойци превзема крепост на север, чието име не е упоменато в историческите източници, начело на която стои бан (титла равносилна на архонт). След като превземат крепостта, установяват гарнизон от 80 души, начело на който стои субашия, разказа проф. Овчаров, според когото става дума за крепостта Перперикон./ standartnews.com