За саниране бяха отделени 63 млн. лева по програма “Регионално развитие”

13 млн. лв. за саниране по програма “Регионално разивите” са блокирани в КТБ. Това е станало ясно след среща на вицепремиера Екатерина Захариева с квесторите на поставената под особен надзор банка.

За тази сума имало риск, тъй като тя не била защитена с държавни ценни книжа.

На срещата Захариева заявила, че се предприемат спешни мерки, за да може проектът за саниране на жилищни сгради да бъде спасен. Щяло да има срещи с другите банки, които имат интерес да осигурят нисколихвени кредити на собствениците на сгради, одобрени за саниране. Възможности за финансиране можело да се потърсят и от бюджета.

Квесторите уверили министър Захариева, че няма опасност за парите на собствениците на жилища, които са вложени по доверителни сметки в КТБ, защото те са до 100 хил. евро и съгласно закона са гарантирани от държавата ако банката фалира.

В момента в банката имало разкрити разкрити 51 доверителни сметки, сключени са 52 споразумения на сдружения на собственици и са одобрени 19 кредита.

След затварянето на КТБ на 20 юни не били постъпвали плащания и не са откривани нови доверителни сметки.

Захариева щяла да направи и проверка на собствениците, определени като социалнослаби, които получават 100% безвъзмездна финансова помощ за санирането.

Според вицепремиера за останалата част от парите по проекта нямало риск, тъй като не били в КТБ.

За саниране бяха отделени 63 млн. лева по програма “Регионално развитие”. От тях 50 млн. лева са за безвъзмездната финансова помощ, а останалите 13 млн. са за нисколихвени заеми за домакинствата, които не могат сами да покрият разходите по ремонтите.

КТБ пък спечели обществената поръчка за управление на фонда, който да отпуска въпросните кредити.

Отделно регионалното министерство отдели 100 хил. лв. за собственици, които не могат да си осигурат дори кредит за ремонта.

Собствениците притеснени, че България може да загуби парите

Има риск всичките 63 млн. лв. от ЕК за саниране да бъдат загубени през този програмен период и да има риск за средствата за следващия. Това предупредиха от Асоциацията на сдруженията на собствениците.

Проектът трябва да приключи до октомври 2015 г., но дейностите по саниране изобщо не са започнали и забавянето е около 18 месеца, твърдят от организацията.

Досега над 400 сгради са подали заявления за участие, от тях над 70 са преминали към втората стъпка по проекта - подаване на заявление до Министерството на регионалното развитие за финансова помощ. За целта собствениците са учредили сдружения и всяко домакинство е внесло по 500 лв.

В началото на проекта самоучастието на собствениците е било 50%, а след това е намалено на 25 на сто.

Общият бюджет от 63 млн. лв. трябвало да стигне данни за около 200 сгради. В момента обаче министерството сключило само 52 споразумения със сдруженията на собствениците, с които се ангажира да извърши проектиране и ремонти, за да се изпълнят мерките за енергийна ефективност.

Цената за всяка сграда варирала според размера ѝ, състоянието и мерките, които ще се изпълняват. Средната стойност на проект била около 150 хил. лв. Имало и такива, които са поискали да имат соларни панели на покривите си, обясниха от асоциацията на собствениците.

Подписвайки споразумението с министерството, всяка сграда трябва да внесе по 30% от сумата на самоучастието си в доверителни безлихвени сметки в КТБ, която е банката, оперираща със средствата по проекта. Впоследствие сумата, която трябва да се внесе, е намалена до 15 процента от самоучастието.

По данни на асоциацията над 400 000 лв. са средствата от сдружения на собствениците в безлихвени сметки на КТБ и за времето на забавяне на проекта хората са загубили пари от лихви. Част от хората в проекта били възрастни, които разчитали санирането на жилищата им

да намали сметките им за отопление, но вече трета зима това не се случвало.

Въпреки че като оперираща по проекта банка КТБ е трябвало да отпуска нисколихвени кредити за финансиране на самоучастието, собствениците твърдят, че това е ставало много трудно и условията на банката не били добри. Поради това повечето са теглили кредити от други банки и сега изплащали лихви за саниране на домовете си, което още не е станало.

Според асоциацията в сключените споразумения министерството има права, а сдруженията на собствениците - само задължения. От организацията настояват да се сключи допълнителен анекс, който да разпише правата на собствениците на жилища, да се дадат графици, по които ще бъдат изпълнени строителните дейности по сградите, а фондът за жилищно обновяване да се премести от КТБ в друга банка.

Няма никакво време и това трябва да бъде свършено от служебното правителство, за да не бъдат загубени парите по проекта, призоваха собствениците. Те се оплакаха, че комуникацията им с министерството е изключително трудна, проектът няма отделен сайт, а дирекцията “Обновяване на жилищни сгради”, която управлява проекта, е без титуляр.