Какво да хапваме и какво не, когато живакът на термометъра скочи рязко

Когато тялото ни се мъчи да се справи с изтощителните жеги и високата влажност в топлото лято, трябва да използваме всяка възможна защита, за да охладим максимално организма си и да не му позволяваме да се претовари. И тъй като храната оказва голямо влияние върху биологичните ни процеси, е добре да знаем какво бива и какво не бива, когато термометърът премине границата на допустимото.

Първо вижте от какво трябва да се лишите, ако искате да се чувствате добре, когато навън е адска жега:

Пикантни храни. Всички обичаме свежото усещане от капсаицина – химическия компонент в подправките, който дава онова неповторимо пикантно усещане. Той обаче трябва да бъде избягван на всяка цена, когато жегата навън е твърде голяма. Проучвания показват, че капсаицинът предизвиква краткосрочно повишаване на телесната температура и макар това да не трае дълго, когато градусите са над 30, дискомфортът е напълно осезаем. Обичаме те, табаско, но сега нито му е времето, нито мястото.

Диуретични храни. Когато слънцето пече, водата е най-добрият ни приятел. Ето защо целта ви трябва да е да поемате колкото се може повече и да губите колкото се може по-малко – потенето и без това дехидратира организма и го лишава от ценни соли. Ето защо е важно да избягваме диуретичните храни – онези, които карат тялото да отделя отпадъци (и течности). На първо място сред тях са кафето, черният чай, колата и други напитки, съдържащи кофеин. Някои твърди храни имат същия ефект върху тялото – мангото, копъра, артишока и аспержите например. Големите количества от тях ще ви дехидратират и ще ви накарат да се чувствате отпаднали и уморени

Храни, богати на белтъчини. Странно, нали? Сочните пържоли и наденички са любимо лятно меню за скара на открито. Но не само, че е неприятно да се пържиш край барбекюто в тези жеги, а и високата концентрация на белтъчините, съдържащи се в месото, е твърде тежка за организма. Просто те се храносмилат твърде трудно и отнемат твърде много енергия на и без това изтощения ни от топлото организъм. Всъщност използваме между 50 и 100 процента повече енергия, за да смелим белтъчините в сравнение с въглехидратите. Когато тялото произвежда ензими, за да разгради белтъчините, то освобождава топлина – този процес се нарича термогенеза. А последното, което искате, е да ви е още по-топло в часовете, в които храносмилате, нали?

Ето и какво може да хапваме без ограничения:

Стипчиви храни. Нали познавате онова специфично усещане в устата, когато пиете хубаво червено вино? Това е стипчивият вкус, характерен още за някои бобови култури като лещата и за бананите – те също съдържат танин – молекулата, която дава този сух вкус. Когато поглъщаме танин, тъканите в тялото ни се свиват и организмът започва по-добре да абсорбира вода. Затоплянето на водата отнема много енергия и затова температурата на тялото ви се запазва по-ниска за по-дълго време. Гроздето, дюлите и пресните фурми са чудесни стипчиви лакомства за лятото.

Богати на вода храни. Както вече споменахме, водата е идеалното средство да поддържаме тялото си хладно отвътре. Възползвайте се от това и увеличете храните, които съдържат висок процент вода – това са краставиците, идеални за таратор и салата, киселото мляко, динята и доматите – все любими на българина летни закуски. Колкото по-изстудени ги консумираме, толкова по-добре.

Пълнозърнести храни. Вярвате или не, те ни защитават чудесно от горещите влажни летни дни. Почти всички пълнозърнести храни, като например съдържащите ечемичени зърна, крият в себе си много магнезий, известен още като "успокоителното на природата”. Той отпуска мускулите и нервните клетки и увеличава усвояването на калция от кръвта. Нещо повече – магнезият помага на тялото да поддържа стабилна вътрешна температура. Той се съдържа в огромни количества в ръжта, пшеницата, киноата и елдата. А може просто да си сварите малко ориз.

Източник: manager.bg