Районът на Седемте рилски езера е пълен с туристи

Животът

15-08-2014, 08:55

Автор:

Деница Христова

Всичко от Автора

Още по Темата:

От Долното до Сълзата - Седемте рилски езера - Галерия

Мястото събира стълпотворение от родни и чуждестранни любители на планината

„Седемте рилски езера са една от най-популярните туристически дестинации през лятото. Хиляди туристи изкачват не малката надморска височина за да се докоснат до красотата на този природен феномен. Напливът от туристи е продиктуван от лесно достъпното местоположение и лифта, водещ директно до хижа Рилски езера.” Това можете да прочетете в почти всеки пътеводител в Интернет.
И наистина – особено по това време на годината пътникопотокът към и около ледниковите красоти е особено голям – наближава 19 август, датата на която хиляди последователи на Петър Дънов посрещат изгрева на слънцето от молитвения хълм край стръмните и скалисти склонове на езерото Бъбрека. От 1929 г. досега, преоблечени в бели одежди, дъновистите изиграват всяка година ритуалния танц паневритмия.
Събитието събира и много хора, които просто биха искали да видят тази уникална гледка.
Дали по тази причина, дали заради факта, че Седемте рилски езера могат да бъдат разгледани с не особено тежък 4-5 часов преход сред спиращи дъха гледки, районът в тези дни събира толкова туристи, колкото морски курорт в пиков месец.
Хижите в района са пълни до козирката, а шарените палатки около тях наближават по брой къщите в средно голямо село.
Туристическите пътеки до и около езерата приличат на крайморска улица, за щастие без дежурните сергии. Сред радостно маршируващите (и задължително поздравяващи се) туристи можете да разпознаете холандска, гръцка, румънска, италианска, френска, немска реч, иврит и сърбо-хърватски, а руският и английският въобще няма да ви направят впечатление.
Възрастни двойки, многодетни семейства и организирани групи са превзели пътеките, билата и бреговете на езерата. Бебета се носят на ръце и столчета по гърбовете на родителите си, а 2-3 годишни каки и батковци въодушевено джапат из плитките ручеи и тичат по ливадите без никакви признаци на умора.
И нещо, което прави особено силно впечатление – природата наоколо е чиста и непокътната, никой не изхвърля хартийки, найлонови торбички, пластмасови бутилки или консервни кутии. Дали планината ни прави хора или вече сме обърнали съзнанието си в правилната посока, едва ли някой може да каже. Но това е наистина е любопитен факт – само един от многото, които можете да чуете за Седемте рилски езера.