Тя не се декларира по трудов договор и върху нея не се плащат данъци и осигуровки

Над 30% от работещите българи получават заплата, която не се декларира по трудов договор и върху нея не се плащат данъци и осигуровки. Това е един от страничните изводи от изследване на ефекта от прилагането на минималните осигурителни прагове, което е направено по поръчка на Министерството на труда и социалната политика.

21% от анкетираните в проучването работници са обяснили, че се осигуряват на минималния осигурителен праг, но вземат на ръка по-голяма заплата. Още 10% пък работят въобще без трудов договор и получават пари само на ръка, обясни доц. Емилия Ченгелова от БАН, която е правила изследването.

Голям дял от работодателите също са признали, че мамят системата. Минималните осигурителни прагове бяха въведени през 2003 г. с идеята да изкарат доходите на светло и върху всички получавани от работниците пари да се плащат осигуровки.

11,9% от фирмите прехвърлят работниците с високи минимални прагове на позиции за нискоквалифицирани хора и по този начин им плащат официална заплата по ниския праг, а другото е на ръка, обясни доц. Ченгелова.

22,9% от фирмите пък сключвали трудовите договори за 4-часов работен ден и отново доплащането за пълно работно време се правело от черна каса.

3,8% от работодателите признали в проучването, че просто не сключват трудови договори.

Често срещано е и при високи минимални осигурителни прагове хората да получават по-ниска заплата, обясни Ченгелова. “Например прагът е 800 лв., а човекът получава 400 лв. заплата. Така осигуровките върху дохода му са два пъти по-големи, отколкото трябва да плаща по заплата”, обясни тя. В този случай отново фирма и служител се договаряли за плащането на допълнителни пари на ръка.