Валери Петров: Ура за живота!

Стихове на големия поет заляха социалните мрежи

Kогато стана ясно, че Валери Петров е в кома след инсулт, в социалните мрежи много хора си припомниха негови стихове. Препратиха ги на приятели и ги посъветваха да ги препрочетат. Убедени бяха, че така ще дадат от своята енергия на крехкото му тяло да се пребори със страданието. Уви, не успяха. Дори бе създадена общност във фейсбук: "Още една зима за Валери Петров".

СТАРОСТ

Старецът гледа, още сънен, а вън
нощес е валяло
и, както в детинството, сякаш насън,
всичко е бяло!

Няма за него ни ски, ни шейна,
ни друга забава,
но бяло е всичко. Зима. Още една.
Кой ти я дава!

Поетът издъхна 94 години. До песледно продължаваше неуморно да пише и дори да се “заиграва” с музата си.

КЪМ МУЗАТА

Понеже на Ерато (със акцент върху Е-то)
според сказанието, официално прието,

във кръжеца на музите било наредено
да се грижи за лириката, аз си мисля: - Добре, но

на поетите армията е толкоз голяма,
че навярно възможност практически няма

една муза, единствена, да помага на всички
във труда им със разните там размери и срички.

При това за поетите е отдавна известно,
че по техните почерци познават се лесно,

тъй че муза различна ще е нужна за всеки:
за един - с тръбни звуци, за друг с тонове меки,

за трети сълзлива, за четвърти - надута...
Тъй си мисля и тъй като съм в горчива минута,

за теб се досещам: - А ти, мойта, каква си,
от кой извор Делфийски ръката ти кваси

челото ми сбръчкано, склонено над листа?
И при тоз ми въпрос ти от мен, хумориста,

дитирамби да чуеш, хич недей се надява -
аз, понеже усещам как ефирни тъдява

на хитона ти диплите над главата ми плуват,
направих до тука тоз класически увод

със цел да ти кажа, и то пред мнозина,
щура дъще на Зевса и на Мнемозина,

че направо е грозно и на нищо не мяза
това, дето в живота ми не веднъж ме заряза,

когато за тебе имах сума ти време,
пък от теб нито помен - Плутон да те вземе!

А сега, като вече съм на финала на крачка,
на гости дошла си ми, глупачка с глупачка!

До последния си ден Валери Петров беше зареден със заразяващ оптимизъм.

ОПТИМИСТИЧНО

... Да завършим, читателю,
на по-весела нота:
мерси за търпението
и ура за живота!