Когато тялото и психиката са в режим на оцеляване, всъщност се засилват защитните реакции на организма.

Всеки ден ни заливат предупреждения за опасностите от стреса, на който се подлагаме. Това от своя страна нагнетява допълнително напрежението. Да си зает и под пара, обаче не е непременно нещо лошо.

Когато тялото и психиката са в режим на оцеляване, всъщност се засилват защитните реакции на организма. Само когато стресът стане хроничен и чувстваме, че не можем да овладеем положението, това може да повлияе зле на здравословното ни състояние, разказва доктор Ричард Шелтън от департамента по психиатрия от университета Алабама - Бирмингам. Той посочва и начините, по които стресът може да ни донесе полза и да го накараме да "работи" за нас, информира "Стандарт".

Едно от предимствата да си под стрес е в това, че той засилва умствените способности. Напрежението подобрява връзките между невроните в мозъка, като по този начин се засилват продуктивността и концентрацията. Изследванията доказват, че реакциите на организма към неща, които за кратко предизвикват стрес и напрежение, понякога са положителни - засилва се паметта, концентрираме се и учим по-лесно.

В допълнение времето, когато сме под пара, може да ни се отплати с подобряване на имунитета. Когато организмът е подложен на стрес, той се подготвя за евентуална инфекция, болест или контузия, казва д-р Шелтън. Започва да произвежда повече интерлевкини, които са много важни за функционирането на имунната система и временно усилват защитните реакции.

Според редица проучвания справянето със стресови и напечени ситуации ни прави по-гъвкави, твърди и издръжливи. Когато отново ни се случи нещо подобно, ще ни става все по-лесно да се справяме с проблемите и да овладяваме емоциите. "Честото попадане в критични ситуации ни помага да развием по-голяма физическа и психическа стабилност, да се контролираме", твърди д-р Шелтън. Психолозите вярват, че именно постоянните стресови ситуации закаляват хората. Това доказва и проучване от 2013 г. на Калифорнийския университет в Сан Франциско. То доказва, че хроничният стрес може дори да увреди структурите на ДНК и РНК, но умереният всъщност ги предпазва и засилва издръжливостта и устойчивостта на организма.

Положителният стрес може да е това, от което се нуждаете, за да се представите по-добре на работното място и да свършите поставените ви задачи.

Крайните срокове ни плашат

притискат ни, но това ни стимулира да се справим с работата си бързо и да сме по-продуктивни", разказва още д-р Ричард Шелтън. Достатъчно е да гледаме на тях като на предизвикателства, с които можем да се справим, а не като на непреодолими препятствия и главоблъсканици.

Учени разбиват и мита, че ако бременните често са били подлагани на стрес, това може по-късно да повлияе зле на децата им. Изследване от 2006 г. тествало двегодишни малчугани, чиито майки са изпитвали напрежение по време на бременността си. Тези деца по-бързо се ориентирали и като цяло били по-добре развити. Хроничният стрес при бременност обаче вреди на децата - вниманието им е понижено и по-трудно се концентрират.