Напусна ни големия поет и драматург Валери Петров. Той е автор на стихотворения, между които посветено на самозапалилия се в Прага Ян Палах през 1968 г. Сценарист на едни от най-забележителните български филми.

Роден е на 22 април 1920 г. в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат — посланик в САЩ, представител на България в ООН.

Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север”, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем”, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север” с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко”, „На път”, „Ювенес дум сумус”, „Край синьото море”, „Тавански спомен” и стихотворния цикъл „Нежности”.

През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София”, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак”.

След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел”(1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.

По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна”, редактор на издателство „Български писател” и народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).

Той е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.
Валери Петров превежда от английски, немски, руски, италиански и испански, най-известен е обаче с преводите си на произведенията на Шекспир.

Днес, в негова памет, ви предлагаме няколко незабравими цитата, върху които всеки от нас трябва да се замисли.

„Старият човек винаги има чувството, че може да посъветва младите, да ги научи на нещо, но може би това чувство е измамно, защото те живеят в друг, нов свят, в който той е чужденец.“

„Каквото и да прави злото, то е нетрайно.“

„Мислете с умовете си и България ще я бъде.“

„Не само българинът е в криза, но и цялото човечество. То си я причини със своята алчност и жестокост.“

„Човек не трябва да вдига писалката от листа, преди да е напълно доволен от написаното. За мен изразът “И така може” е недопустим в изкуството.“

"Напоследък констатирам, че колкото повече човек напредва в живота, толкова по-колеблив става пред тези екзистенциални проблеми. Докато сме млади, не си задаваме така наречените "вечни загадки" и дори им се надсмиваме, а след това... Все пак ми се струва, че смисълът на живота е в самия него. Защо се плашим от небитието?"

„Двете начала Красиво и Добро, според мен, вървят винаги заедно и аз не мога да си представя, че човек може да създава красота - А какво е изкуството, ако не това? - без да буди и доброто у читателя, зрителя, слушателя.“

„В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби.“

"Всички гледат породата, търсят расови белези, а пък има в природата удивителни мелези. Тъй че както при хората, приятелче мое, и при нас по е важно сърцето какво е."  

Източник: beu.bg