Най-голям риск от загуба на пари тази година има по спряната от Европейската комисия програма "Околна среда"

Близо 380 млн. лв. от еврофондовете може да загуби България през тази година. Причината е бавното усвояване по 4 оперативни програми, както и по тези за селските райони и за рибарство, обясни вчера вицепремиерът по еврофондовете Илияна Цанова. В края на 2013 г. по същата причина бяха загубени 80 млн. лв. Най-голям риск от загуба на пари тази година има по спряната от Европейската комисия програма “Околна среда” - близо 160 млн. лв.

Според анализа на служебното правителство основната причина е, че по програмата нямаше плащания и от националния бюджет в продължение на 6 месеца. Те също бяха спрени, след като Брюксел замрази парите. “Положението по тази програма е най-тежко. Заварихме необработени от управляващия орган искания за плащания за над 300 млн. лв. Липсваше организация и план за действие”, каза Цанова.
Другата програма с голям риск от загуба е тази за развитие на селските райони. Бюджетът може да бъде намален с над 153 млн. лв. Песимистичната прогноза надхвърля 180 млн. лв. Причината отново е бавната работа на администрацията. Риск от загуби има и по “Регионално развитие”, по която също има спрени от Брюксел пари. Нейният бюджет може да бъде намален с 36 млн. лв. Основната причина са забавени обществени поръчки.

Още по-сериозен проблем с усвояването на европарите може да възникне догодина. Тогава трябва да бъдат платени над 4,48 млрд. лв. при около 2,6 млрд. лв. т.г. “Това ще е много сериозно предизвикателство”, предупреди Цанова.

Задачата се усложнява от факта, че към момента има рискови европроекти за поне 1,5 млрд. лв. Те може да не завършат в срок - есента на 2015 г. и парите по тях да бъдат загубени. Само пътните и жп проекти в тази графа са за 1,1 млрд. лв. Сред тях са няколко участъка на жп линията Септември-Пловдив, които се модернизират за 630 млн. лв. Проверка на транспортния министър Николина Ангелкова преди няколко дни показа, че са изпълнени около 30% от работите. На риск е изложена и електрификацията на жп линията Пловдив-Свиленград. Бави се изграждането на два участъка от магистрала “Струма” - между Сандански и Петрич и Дупница - Благоевград. Рискова е и отсечката от магистрала “Марица” между Оризово и Димитровград.

Под заплаха е изпълнението на Северната скоростна тангента на столицата (виж долу). А магистралата от София до Калотина, която струва 200 млн. лв., още не е започната.
Няма проблем със средствата само по програмите “Конкурентоспособност”, “Транспорт” и “Развитие на човешките ресурси”.
Според Цанова основен проблем при управлението на европарите е липсата на административен капацитет. “Важно е да обучим хората, които да не напускат администрацията, когато вече имат нужните качества”, обясни тя.

Проектът за електрификацията на жп линията Първомай-Свиленград, който струва 391 млн. лв., е рисков и може да се наложи да връщаме на Европейската комисия парите, които сме усвоили до момента.
Той беше предвиден още по предприсъединителната програма ИСПА и трябваше да бъде готов до 2010 г. България загуби определените за това 70 млн. евро, защото проектът не можа да приключи. После Брюксел разреши да бъде продължен по оперативна програма “Транспорт”. Трябва да бъде завършен до есента на 2015 г., но проверка на място на служебния транспортен министър Николина Ангелкова преди няколко дни показа, че все още не са издадени всички необходими строителни разрешителни. Според Ангелкова, ако проектът и този път не стане, ще се наложи да връщаме парите.
Северната тангента на София буксува в нищото

Северната скоростна тангента на София, която се финансира със 180 млн. лв. от оперативна програма “Регионално развитие”, е един от големите рискови европроекти. Трасето, което трябва да свързва магистралите “Хемус” и “Люлин”, почти сигурно няма да бъде завършено до октомври 2015 г.
Причината не са само 250-те дела, които собствениците на земи по трасето водят в съда. Оказва се, че има и парцели, чиито собственици още не са получили уведомление за отчуждаване. Работният проект за 17-километровия път тепърва ще се преработва, защото в него са изпуснати важни пътни връзки, научи “Труд”.

“По средата на трасето има участъци, в които собствениците още не са получили уведомления за отчуждаване. Дори това да стане всеки момент, пак ще трябват месеци, докато обжалванията им минат в съда, а през това време хората не са длъжни да допускат проектанти и строители в парцелите си”, каза председателят на Инициативния комитет на собствениците Евгения Каменова. Тя даде за пример, че в момента излизат решения по дела, заведени през март-април 2014 г. В същото време пътната агенция съобщи, че преди няколко седмици е върнала за преработка работния проект за пътя на изпълнителя - консорциума “ХПВС - ССТ”.

Срокът за новия вариант е 5 септември. Промяната се налага, защото в проекта не е предвидена адекватна връзка между Северната тангента и магистрала “Люлин”. Построяването ще го оскъпи.
Освен това не са предвидени отбивки от бъдещата градска магистрала за няколко големи завода и земеделски производители около кварталите “Илиянци”, “Требич”, “Бенковски” и “Враждебна”. Според първоначалния проект, за да стигнат до бъдещия път, те ще трябва да обикалят десетина километра, и то за да стигнат до съществуващото в момента Околовръстно шосе. А целта на тангентата е да се скъси пътят между източните и западните изходи на София, защото сегашното разстояние между тях по Околовръстното е 35 километра.