Цацата става все по-дребна, а рибарите очакват септември, за да се върне рибата

Утрото не е добро за рибарите, които заради високите вълни се наложи да извадят мрежите си от водата и да се надяват септември да е по-благосклонен към тях. За слабия август, както всяка година, има естествено обяснение – водата е топла и рибата е навътре в морето. Има обаче и други щрихи, които правят съвсем резонен въпроса защо прясната черноморска риба не достига до нашите чинии, съобщи Нова ТВ.
Ден преди да извадят мрежите си, тръгваме с рибарите да проверим какво има в тях. На пост, да ги пази от кормораните, заварваме Киро. Унил е – щом и птиците не проявяват интерес, целият ни път дотук ще е колкото да прочистим медузите. И да върнем една морска котка обратно във водата.
Единствената ни риба, по-голяма от палец, е тази платерина. А към първата хамсийка, която според обичая се хвърля на пода за късмет, добавихме едва още две.
Уловът от година до година варира, но само по себе си това не е тревожно, според Института по рибни ресурси. Днес учените не се тревожат за количеството на цацата. Факт е обаче, че тя става все по-дребна – а това означава, че по-старите, едрите цаци ги няма, хващат се предимно млади. Щом жизненият цикъл на рибите във водата намалява, какво ще остане за следващите години?
Българските рибари така и не достигат квотите за цацата, помнят обаче забраненото вече дънно тралиране. Целта му е била да освободи морето от хищните рапани. Нанесените вреди за екосистемата обаче надхвърлят ползите.   
Рибарите помнят и че през шейсетте години въпросът колко риба изяждат делфините въобще не е бил на дневен ред. Днес се питат защо делфините не закусват навътре в морето, а идват близо до брега – засичани са и в това пристанище. 
А докато нашият улов не стигна даже и за котките на кея, ще чакаме отговор на въпроса от глад ли делфините идват да надничат в празните рибарски мрежи.
Междувременно желаещите да си купят прясна риба вече барабанят с тиганите.
Килограм цаца при рибарите би струвал най-много 2 лева, толкова е и на борсата, стига обаче да има.
Тръгваме по следите на последната цаца от тази борса. За да разберем защо в тигана цената й скача 20 пъти. Преброихме много заведения, които продават двойно по-скъпо от този ресторант.
Иван Георгиев знае, че като няма, няма за всички, но че тук цената за 300 грама е 2.90 лева.
Тук обаче сметката се води по изпитан в годините принцип.
И клиентите се връщат пак и пак. 
За да не свърши цацата, и тук разчитат на календара – утре е първият ден на чакания от рибарите септември.

Репортажа можете да гледате ТУК.