Изложбата от живи тропически пеперуди в Бургас е към своя край, но изненадите не спират. Успелите да посетят музея през август може би си спомнят красивите олеандри (повече познати като зукуми) в залата с пеперудите. Оказа се, че не са донесени само олеандри. Две седмици след началото на изложбата, уредниците на Природонаучния музей откриха по тях гъсеници на изключително редкия за България вид – олеандрова вечерница (Daphnis nerii). Четирите гъсеници бяха преместени в специално приготвена за тях кутия, пълна със свежи листа от зукум. Там те свиха своите пашкули и зарадваха екипа на музея като се излюпиха само две седмици по-късно. Тъй като са много рядък местен вид, рано тази сутрин те бяха пуснати в природата.  Олеандровата вечерница обитава места с топъл климат в Европа, Африка и Азия. Въпреки, че е една от най-широко разпространените пеперуди от сем. Вечерници (Sphingidae), за България тя е много рядка. Вероятно причината се крие във факта, че гъсениците й се хранят с листата на олеандъра (зукум), а при нас това растение се отглежда предимно изкуствено, в саксии. Гъсениците са с размери до 8.5 см, ярко зелени, с характерните за този вид сини петна, като очи и ярко жълт шип в края на тялото. От страни имат бяла ивица с разпръснати дребни бели и сини петънца. С голям апетит унищожават листата на зукума и бързо нарастват. Самото растение е отровно и гъсениците също натрупват токсини в тялото си. Това е тяхната защита от хищници. Преди да какавидират, те променят цвета си в жълто-кафяво и се скриват сред опадалите листа в корените на растението. Самата какавида е голяма до 7.5 см, кафява с черни точки отстрани. Възрастните олеандрови вечерници летят от май до септември, понякога до октомври. Денят прекарват спотаени сред растенията, където окраската им ги прикрива. Крилата им отгоре са маслиненозелени, гърдите тъмнозелени, а коремът - сивозелен със светли препаски. Крилата имат красиви напречни или надлъжни розови, лилави или сивобели петна. На големина достигат до 11.5 см.