Онези с бетона, а не ние, съсипаха плажовете, контрират хипарите

Оазис или клоака са къмпингите по морето? Такъв спор се заформи между кметове, хотелиери и фенове на ваканцията под звездите. "Хипарите на палатки цапат, а нямаме пари да чистим", негодува местната власт. "Закон за къмпингите ще направи девствените плажове по-чисти и безопасни", смятат от бизнеса. "Бетонът, а не ние, съсипваме морето", контрират пък най-запалените къмпингари. Кой е крив и кой - прав - "Стандарт" събра всички гледни точки.

"Поне от 4-5 г. настояваме за закон за къмпингите, за да има ясни правила и привлечени инвестиции, а и да запазим природата си. В момента е анархия и едва ли не с колегите от региона се молим Добруджанското Черноморие на север от Каварна, което е запазено от презастрояване, да бъде бетонирано", каза за "Стандарт" Димитър Димитров, шеф на регионалната структура на БХРА в Добрич. Според туристическия бранш, държавата е лош стопанин на дивите плажове. "Трябва да бъдат определени парцели, които да се дадат само за къмпинги, на които да не се позволява друго строителство, освен бунгала. Такива терени да се отдават за определен срок. Тогава в района на Шабла ще дойдат инвеститори, които ще изградят и инфраструктура. Къмпингите трябва да бъдат категоризирани, да имат бани, места за зареждане с газ и електричество", смята Димитров. Това, според него, ще облекчи и кметовете, които сега нямат ресурс да почистват терените и да поддържат плажната ивица. Тази грижа ще е на арендаторите, които ще трябва да осигурят и лекари и спасители. Ще има и още един бонус за морските общини - в хазната ще влизат пари от туристическа такса например, смята Димитров.

На същата позиция е и шефът на асоциация "Българско Черноморие" Димитър Канариев. "Трябва да се дадат повече права на общините да откриват къмпинги. В момента това може само държавата, а според Закона за устройство на територията (ЗУТ) да го направиш е все едно да узакониш малък хотел", твърди той. "Дивите къмпингари" режат незаконно гора, настаняват се на частни имоти, които ползват като обществени. Замърсяват и сеят зарази в труднодостъпни места, които не могат бъдат почистени лесно", казва Канариев. "Изчислихме, че бюджетът на всички морски общини е около 2 млн. лв., а на Шабла е едва 100 000 лв. За тях е непосилна задача да се справят със замърсяването", допълва Канариев. "Имаше едно жена, която едва не роди на Иракли през юли. Ако бе станало нещо лошо, виновна отново щеше да е общината, че не е осигурила линейка", дава пример за неуредиците той. И атакува: "Къмпингарите се държат сякаш всичко им е бащиния. Това е техният манталитет, да възприемат частния интерес като обществен"."Обвиненията на "Българско Черноморие" страдат от нелечима нелепост и вероятно идват от хора, които никога не са ходили на палатки. Къмпингите нито гният в мизерия, нито бълват зарази. Малкото останали девствени плажове приютяват хиляди хора всяко лято от години, без от това да пострада природата. Почти всички там извозват боклуците си, не само от придобита култура, ами и по егоистични причини - това е същото място, на което ще отидеш на догодина", контрираха пред "Стандарт" запалени къмпингари. "Колкото до отсичането на горите, нека някой да провери тази над Карадере - достатъчно голяма е и има куп изсъхнали дървета, с които хората си палят огън. Горите, сред които обаче няма как да се разходите, са онези, унищожените, на чието място се наля бетон", твърдят още плажуващите на диви места. "Да почиваш на палатки е вероятно единственият начин за море, на което не ти се налага да живееш със същата тълпа наоколо, с която си на места като Приморско, Китен, Слънчев бряг. Преимуществата са неизброими: живееш на брега, събуждаш се със слънцето, небето е претъпкано със звезди, водата е чиста, събират се страхотни компании, нямаш огледало, телефон, компютър и телевизор, изчистваш си главата като новороден. За всички останали си има ресторанти, дискотечки, пиене, селфита и разминаване по улиците с повече хора на квадратен метър, отколкото има в градския транспорт", казват още къмпингарите.