През месеца, в който се навършват пет години от триумфа на Далаклиев в Милано, "ПлевенУтре" представя няколко откъса от книгата

През месеца, в който се навършват пет години от триумфа на Детелин Далаклиев на световното в Милано, "ПлевенУтре" представя няколко откъса от книгата. "Никога не се предавай: Историята на Детелин Далаклиев" може да бъде намерена на официалната страница на Детелин Далаклиев във Фейсбук, както и във всички големи книжарници из страната.

Интернат за престъпници

Няма да забравя как казах на татко, че искам да ме запишa в Спортното училище в Плевен, за да мога да тренирам и да стана футболист. На другия ден вече се бяхме отправили към школото, защото подкрепяше безрезервно амбициите ми. Тръгнахме, но не знаехме къде точно се намира. Срещнахме една жена и я помолихме да ни упъти. Тя ни попита защо търсим училището и баща ми й каза, че искам да се запиша там. Тогава жената изригна неочаквано както за мен, така и за него: „Ще направите грешка! Това не е училище, а интернат за престъпници!”. В действителност, така се говореше за това училище, но все пак отидохме, а на входа имаше две полицейски коли. Едно момче било наръгано с нож. Ужасяваща ситуация, след която изтръпнах! Тогава се стъписах, наистина, но както не съм си късметлия, нямаше и свободна паралелка. Не можах да се запиша и така се приключи с надеждите ми за футболна кариера. Явно, съдбата си е знаела работата и сама е взела нещата в свои ръце.

Първата среща на "Папурите"

Беше месец май и направиха гала вечер на професионалния бокс на басейна на „Папурите” в Плевен, така му викахме, Рингът беше в самия басейн и моят треньор тогава ми каза, че иска да играя. Бяха ми подготвили и противник. Помня, че тежах „внушителните” 32 килограма. Беше емоционално преживяване, много хора бяха дошли. Целият треперех от вълнение и притеснение. Родителите ми също дойдоха. Няма да забравя как ги поканих: "Хайде на басейна в ядрения завод. Ще има бокс на открито!". Направих кратка пауза и после изстрелях: “Е, взеха ме за мъничко участие ­ ще подгрявам играчите, елате да видите!”. Срещата не блестеше с кой знае какви качества, бяхме си хлапаци. Но аз победих! И се разплаках като видях семейството ми как се радва на успеха ми. Спечелих 20 лева и веднага исках да си купя протеин с тях, понеже знаех, че от него се качват килограми и ще ми помогне да заякна и да започна да пълнея. От този момент започнах да тренирам още по-­сериозно.

Очаквайте в следващите дни други интересни епизоди от книгата