„Навремето искаха да ме правят узбекистански национал, но от Левски не ме пуснаха“, разкри Бърканичков пред "ПлевенУтре"

Светослав Бърканичков е сред най-известните имена в българския футбол. Роденият на 1 март 1974 г. наш съгражданин е играл за Спартак (Плевен), Сторгозия, Черно море, Нафтекс, Шумен, Видима-Раковски, Светкавица, Левски (София), Локомотив (Пловдив) и за полските Корона (Киелце), ЛКС (Лодз) и Радомак. Беше участник и в четвъртият сезон на Сървайвър, а сега му предстои и ново участие в прикключенското реалити. Светльо предложи брак на 15 години по-младата от него студентка Ани в предаването "Море от любов" преди време, а през 2012-та тя го дари и със син, след което той се отдръпна от публичния живот. Малко преди старта на новия „Сървайвър“ разговаряме със Светльо за семейството му и някои любопитни моменти от неговата кариера.

През последните години, като че ли избягваше публичното пространство? Защо?

Добър въпрос. Има си причини за това. Вече имам семейство, за което трябва да се грижа, а и повече внимание трябва да се обръща на него.

Как се запозна с майката на сина ти Ани и как нещата се развиха толкова сериозно? Сам беше казвал преди време, че не си мъж за една жена. С какво успя да те спечели?

Запознахме се случайно, но така се получават в повечето случаи трайните връзки. Идва време и момент, когато всеки си намира майстора. Е, аз съм един от тези случаи. Не съжалявам, напротив, много съм щастлив, а и вече имам един прекрасен син – казва се Мартен. Впечатли ме още в мига, в който я видях за първи път. Просто бях сигурен, че ще се получат нещата между нас. Никога не може да е сигурен човек на 100 процента, но в моя случай бях почти убеден.

Тя имаше ли притеснения, тъй като не е тайна, че ти се носеше слава на плейбой? Или безрезервно ти вярваше от началото?

Най-вероятно е имала някакви притеснения, но човек трябва понякога и да рискува, за да спечели. И мисля, че спечели. Най-добре да я питате нея.

Има известна разлика в годините ви, това създаде ли някакви проблеми? Близките й как реагираха на новината, че сте заедно и имате дете?

Хората са казали точно и ясно: За любовта няма възраст и граници. След като се обичат двама човека, нека да се вземат. Имаше известна доза притеснения от нейните родители, но не заради възрастта, а заради това, че Анита бе студентка. Мисля, че тя е умно момиче и се справи с трудностите. Преди да се роди синът ни, бременна, ходеше на работа, на лекции и си взимаше изпитите. Това, ако не е геройство?!

В България има доста талантливи футболисти, които заради контузии не успяват да развият кариерата си по план. Такъв е случаят и с теб. Разкажи ни повече за този тежък период от живота си. Как намери сили да продължиш напред?

За съжаление е така. Много таланти се принуждават да прекратят спортната си кариера заради контузии. Моята цяла история е много интересна от самото начало. Бил съм на върха, падал съм много ниско долу, но съм намирал сили и пак съм се качвал горе. Този процес е много труден. Започнах кариерата си в Спартак (Плевен) като един от най-талантливите футболисти не само в Плевен, но и в България. Преминах в другия местен отбор Сторгозия, играя сезон и половина с много силни игри и попадам в полезрението на доста отбори от елита… Тогава се стигна до трансфер в Нефтохимик по време на ерата Христо Порточанов. Станахме вицешампиони иносители на Купата на лигата. Треньор ми беше Херо. Държа да подчертая – един от най-големите треньори в България! Нощният живот беше проблем за мен… После играх в Шумен, стигнах до „В” група. И започнах пак да катеря стълбата. За да стигна до Левски! Тръгна ми добре. Ръководството  беше доволно от мен. Дори имаше голяма вероятност Стойчо Младенов да ме извика за националния отбор. Имах разкъсване на бедрото отзад – 16 сантиметра, което е много. Стана по време на контрола в Албена. Бяхме на лагер, дълго се възстановявах. Тъкмо се оправих и ме повтори… Изпратиха ме в Щутгарт на лечение. След като се прибрах заминахме за 10 дни в Израел. Играхме контроли и намерих себе си. След като се прибрах обаче травмата отново се отвори… Разочарованието ми тогава беше неописуемо. Беше много лошо. Върнах се в Плевен, имахме силен отбор тогава. След това станах шампион с Локо (Пд), после 4 години в Полша…

Вярно ли е, че си щял да ставаш убезкистански гражданин и си щял да играеш за техния национален отбор?

Имах оферта да се състезавам за Узбекистан, да. Даваха луди пари. Те гонеха промоция за световно първенство, но трябваше да получа тяхно гражданство. От Левски обаче не ме пуснаха, защото имаше вероятност да играя за България.

Какво помниш от периода си в Локо (Пловдив)? За Георги Илиев какво може да ни разкажеш, какви впечатления остави в теб тази култова фигура за българския преход? Вярно ли е, че сте играли "голо хора" при спечелването на титлата?

В Локото бяхме отличен колектив. Най-добрите и хубави спомени са ми от там. Две години, които ще помня дълго… Мисля, че няма смисъл да ви казвам какъв човек беше Георги Илиев. Просто с две думи – най-големият! Да, голо хоро от кръста нагоре (смее се) Беше голяма еуфория в Пловдив. Жоро Илиев беше наел специален автобус без покрив, с който обиколихме Пловдив и показахме титлата на феновете. Близо 100 хил. души бяха излезли по улиците. После в хотел "Тримонциум" беше официалната ни вечеря след триумфа. Имаше голям концерт. Водеше го Слави Трифонов. След това Георги Илиев беше резервирал цяла дискотека и пренесохме купона там. Бяхме всички футболисти заедно с гаджетата и съпругите си. Ядене, пиене, танци. По едно време, не знам какво стана, но всички, начело с Георги Илиев и треньора Еди Ераносян, започнахме да се събличаме. За секунди останахме чисто голи. Голям майтап. Тогава диджеят пусна едно българско право хоро. Това никога няма да го забравя. Както си бяхме голи голенички се хванахме на хорото. Играем ние, кефим се, а отстрани ни заливат с уиски….

Ти си от малкото футболисти, които открито са се "цепели" от колектива заради чалгата. Падаш си по други стилове. Но какво мислиш за днешната наложена тенденция футболисти да висят по чалга клубовете, да се обвързват с моделки и фолк певици...?

Открай време си е така. Повечето футболисти си падат по чалгата, аз не я слушам. Нищо не намирам в самата музика. Не ме кара да летя. Не си падам също по фолк певици, дори не ги познавам повечето.

Искаш ли синът ти да тръгне по твоите стъпки на футболист?

Естествено. Желанието ми е такова, но зависи от него. Ако видя, че има талант, ще го напътствам. Да се надяваме, че ще бъде голям футболист и професионалист.

Как се промениха приоритетите ти след появата на Мартен? Чувстваш ли, че вече животът ти е придобил съвсем друг смисъл?

О, просто промяната е огромна. Аз съм на много заден план.