На 17 септември празникът на столицата ни ще бъде отбелязан с редица прояви

Днес е християнският празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, както и на майка им – света София. Православната църква почита паметта на Светите мъченици и отдава почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнските добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.

Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали и на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях. Църква почита и Света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

Според традицията, жените месят и раздават питки и плодове за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора, посрещат се гости. Всеки проявява милосърдие към хората в беда - помага се на сиромах и на сираче, гостенин не се връща.

На 17.09. е и празникът на столицата София.

Според изследователите на народната ни култура значителна част от обредите, обичаите и празненствата са заварени от християнството. В смесването на езичество и християнство се образува единна сплав, защото “християнската вяра заварила морал, който и тя проповядвала, затова не се опълчила срещу него…” (Д. Маринов)

В народна среда празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Ето как рисува морала на народната вяра етнографът Д. Маринов:

“Всеки и във всичко да бъде честен, добродетелен, полезен, да помага на другите, да бяга от зло. Всяко добро дело, милостиня, правда, помощ не остават без награда от Бога. Всяко зло и грях… се наказват до 3, 6, 9-то коляно. Всеки добър човек не може да бъде сиромах и нещастен. Лошият пати, богатството му изчезва. Моралът изработва правила за човек, който иска да бъде щастлив, дълголетен и праведен:

Да почита родителите си.
Да се пази от кръвосмешение.
Да не ходи с чужди, да не води блуден живот.
Да не краде.
Да не убива, дори за отмъщение.
Забранява се изедничеството, насилничеството и предателството.
Да не се връща пътник от прага.
Да не се връща сираче, сиромах с празно.

Болестите отиват да морят главно в лоши къщи. Всяка прекарана напаст е наказание.”

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

На този ден имен ден празнуват: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен.