Опълчение във Фейсбук се пребори за секция в 100-хилядния Екситър

Действието се развива в недотам известния град Екситър, който се намира в югозападната част на Англия. Вероятно едва ли щяхме да чуем за 100-хилядното градче, ако не беше станало ясно, че в него ще има избирателна секция и на предстоящия парламентарен вот българите там ще могат да гласуват. Заслугата за това е на няколко млади хора, обясняващи действията си с ключовата дума "граждански дълг". 20-годишният Павел Кондов е от Варна. Следва международни отношения в университета на Екситър, където е и председател на Студентския съвет към факултета по политически науки. Десислава Христова пък живее в Лондон от края на 2011 г. Работи в неправителствения сектор в България и във Великобритания, като се занимава с групи в неравностойно положение и европейски политики.
"Счетох за граждански дълг да направя всичко възможно, за да можем аз и другите българи в града да пуснем гласа си", казва Павел в отговор на въпроса ми какво го е мотивирало да се наеме с отварянето на избирателна секция в Екситър. Вероятно, ако е знаел какво го чака, младежът надали щеше да влиза в бюрократичната битка. Когато в началото обявяват условията за отваряне на изборни секции в чужбина, Павел помислил, че е достатъчно просто 40 души да подадат заявления. Така започнал да търси желаещи да гласуват в университета на Екситър,
където учат около стотина българи
След мобилизация във Фейсбук малко-по малко се събират нужните заявления, които в крайна сметка почти се удвояват до 70. "Много скоро след като достигнахме нужния брой, с нас се свързаха от мрежата активни българи в чужбина, които си съдействат и разменят опит относно инициативата. Благодарение на тях влязох в контакт с българското посолство в Лондон. Оказа се, че трудната част тепърва започва, тъй като трябваше в сравнително кратък срок да се осигури място за провеждането на изборния ден и да се съберат желаещи за формиране на Секционна избирателна комисия (СИК)", спомня си той. Намирането на място за секция се оказва трудно поради специфичните изисквания на ЦИК. "Много места не желаят да отварят в ранен час като 6 сутринта, други не могат да осигурят необходимата техника, трети пък искат страшно големи наеми", разказват младежите. "Не помагаше и фактът, че все още бях в България и трябваше да уговарям всичко. Свързах се с университета
различни църкви и хотели в града
но без резултат. За щастие, от посолството работеха по въпроса паралелно с мен и успяха да запазят място в конферентната зала на местен хотел", добавя Павел.
За сметка на намирането на секция, набирането на хора за Секционна избирателна комисия СИК се оказва по-лека задача. Желание изявяват дори повече от необходимите 8 души. Цялото "опълчение" се задейства за няколко дни, тъй като имат по-малко от седмица да уредят всичко. "Ако не бяхме отворили секция в града, всеки от нас трябваше да пътува около 120 км до най-близката. Сами разбирате, че шансът някой да предприеме това пътуване е минимален", казва Павел. Младежът държи да направи уточнението, че извоюването на секцията е плод на общо усилие на българската общност в Екситър, активни българи по целия свят и родните институции, в частност посолството ни в Лондон.
Сигурно е, че Павел ще гласува на тези избори, но пък въпросът:
"Ще се върне ли в България?"
засега остава отворен. "Прагматикът в мен казва: "Само срещу заплащане, адекватно спрямо инвестицията, която са направили родители ми, пращайки ме навън", но имам и емоционална привързаност към страната, приятелите си и семейството си, и огромно желание да живея в България. Със сигурност бих работил в посока решение на някои от проблемите на страната ни, голяма част от които са политически - усилията ми за отваряне на изборна секция в чужбина, където аз и други млади българи можем да дадем вота си за по-добро бъдеще, са една малка стъпка в тази насока", уточнява Павел