Един приятел казваше: „Най-голямата грешка е да си хванеш сериозно гадже в пубертета! Щом станете студенти, тя обезателно ще ти бие шута”. Имам точно 10 семестъра доказателство, че е абсолютно прав.

В гимназията е лесно – хормоните бушуват, чудиш се секс ли ти се прави или си гладен и една сутрин просто ти прищраква, че съседът по чин е мъжът на живота ти. Докато се усетиш, вече гориш учителския стол и правиш любов на пода в класната стая. А после?

После гордо сменяш статуса си на „обвързан“ във Facebook и постваш милиони снимки с любимия на стената. Година, две, три, пет – всичко е супер! На бала вие сте най-ослепителната двойка, а родителите ви се разтапят от умиление. Вашите харесват него, а техните ви смятат за забележително момиче.Изглежда ви очаква страхотно бъдеще… до първия семестър!

Нови яки колеги или по-точно един колега. Размяна на лекции, кафе в библиотеката и все по-чести спречквания с гаджето. Следват куфарите, ключът от квартирата и смяна на партньорите. Колегата обаче не става. Нищо, пичът от 19-ти блок в „Студентски град” е мнооого як!

Облечени сте в тога и в чантата си носите много студентски спомени. Но защо ли някак единственият, който помниш (искаш да помниш) е гаджето от гимназията?! Същият, когото заряза в първи курс, заради... забравила си защо.

Ето това се случва с ученическата любов! Никога не се забравя, но трудно оцелява. Просто точният човек, но в грешното време! И няма такова понятие „сериозно обвързани на 16“. На тези години на никой още не му е дошъл акълът. А после идва колегата!

Източник: beu.bg