"Вече над 10 години съм в Гърция, но в България си е най-хубаво", споделя плевенската фолк легенда от края на 90-те

Кирил Маринов-Мечо е едно от златните имена на попфолка в неговия най-истински разцвет – през 90-те години и началото на новото хилядолетие. Плевенчанинът нашумява най-вече с баладите и лиричния си глас, като до ден-днешен всички го свързват с емблематичното парче от зората на чалгата – „Каменно сърце”. Вече над 10 години Мечо живее в Гърция, но само пред „ПлевенУтре реши да проговори за случилото се с него, за състоянието на сегашния попфолк и за носталгията по-хубавите години у нас.

Ти си едно от емблематичните имена на фолка в неговия най-голям пик - края на 90-те и началото на новото хилядолетие. Защо изведнъж изчезна от публичното пространство? Беше в плевенската фирма „Меджик мюзик...

Музикалната компания, с която работех не се занимава отдавна с тази дейност. И ние, всички певци, които бяхме там станахме потърпевши. Аз пробвах на друго място, казаха ми, че ще е много трудно да работят с мен, заради това, че е фалирала компанията, в която съм бил и че така е оставила лош имидж върху всички артисти. Обидих се и не потърсих друга музикална фирма. Просто попаднах там, където не трябва. Ако бях в друга музикална компания, може би нямаше да е така, но съдба… Какво да се прави.

Какво се случва с теб към днешна дата? Намирам те в Гърция. Продължаваш ли да пееш?

Продължавам да пея, не съм спирал. Имам  и някои нови песни. В Гърция се чувствам като чужденец. С всички българи е така. Не мога да кажа, че тук ми е по-добре, във вкъщи си е най-добре, но ни изгониха, буквално, от родината. Някои хора успяват да си намерят работа по професията, която са практикували, но са малко… Жалко, че има жени на възраст, които едва ходят и трябва да се грижат за някой болен, а те самите са по-болни от болния. Но издържат близките си в България, няма начин. Аз през целия ми престой тук, над 10 години, не съм спирал да пея, но имам професия от България – електротехник. Занимавам се и с това, работя самостоятелно и си гледам семейството.

Как ти се вижда днешния попфолк в сравнение с преди 15-20 години?

Преди изпълнителите със съмнителни певчески данни бяха много малко, а сега е обратното. Техниката обработва гласовете до неузнаваемост. И ако можеш да си платиш в някое елитарно звукозаписно студио, си фолк певец. Днешните песни са еднотипни – пеят само за секс, коли, пари, дрога… Нима това е животът? Как подобни песни да станат трайни хитове. Просто някои музикални компании промиха мозъците на младежта… Нямам нищо против модерната музика, но тук, в Гърция, младежите слушат стари, истински песни. Гледам сръбска телевизия, там младите пеят техните си „кафански” песни. За това има сръбска, турска, гръцка музика…. А нашата къде е?

Помниш ли някой интересен случай по време на участие?

Една от случките, които никога няма да забравя е отпреди години, когато пеех в Обзор. Една възрастна жена, бяха я довели децата й на почивка и вечеряха в нашия ресторант. Извикаха ме на масата и жената ми целуна ръка и ми каза, че от години не се е чувствала така. Благодари ми и ме разчувства. Това е много по-важно отколкото да ти дадат бакшиш.

И тук в Гърция един клиент, чужденец, ми подари едни броеници и ми каза: „Това е голям спомен за мен от баща ми, пазя си го от години, но сега ти го подарявам на теб. Благодаря ти.”.

Мислил ли си за завръщане на професионално ниво, да записваш и издаваш нови песни?

Имам много идеи. Имам и предложения, но обмислям хубаво нещата. Може да има и нещо в ефира, но да не давам прогнози. Новите ми песни ги качвам в интернет и всеки, който иска да си припомни хубавата, стойностна попфолк музика, може да ме открие там.