С най-висок риск са трайните колбаси

6 оцветители и консерванти увреждат ДНК. Български учени са удостоверили категорично това за 6 разрешени Е-та, които се добавят в храните. Всяко увреждане на ДНК е потенциал за развитие на рак, каза доц. Георги Милошев, който ръководи Лабораторията по молекулярна генетика в Института по молекулярна биология на БАН. Там са провеждани експериментите. Тези Е-та се съдържат в консерви, в меса, оцветени сладкиши и колбаси и дори в кафето.

"Преди около 10 години имахме възможността да разработим метода. Усъвършенствали сме го, за да стане около 10 хиляди пъти по-чувствителен от досегашните. Решихме да удостоверим това с доказани генотоксини. Изпробвали сме го с мутагени и химикали. В крайна сметка решихме да използваме метода за нещо приложно и се обърнахме към Е-тата", разказа доц. Милошев.

Резултати има за 14 Е-та. 6 от тях са най-добре проучени, като са прилагани в най-различни концентрации и варианти. За тях направихме публикации в авторитетни международни научни списания. Изследването бе финансирано с 8200 лв. от Националния фонд "Научни изследвания" към МОН. Ако маетодът се възприеме и започне да се прилага в практиката, ще стане много по-евтин.

Изследваните Е-та увреждат ДНК и в концентрации от 10 до 1000 пъти по-ниски от допустимите. Методът се нарича кометен тест. В апарат за ДНК електрофореза се поставят клетките (човешки или дрождени), върху които се извършва изследването. Ваничката е пълна с буферен разтвор и в нея се пуска електричен ток.

Името на метода не е случайно. Произлиза от следното: ако ДНК е здрава, тя не може да напусне ядрото. Когато има скъсване, се появява опашка като комета. Резултатът се наблюдава на микроскоп, броят се отделните ядра и комети, повтаря се многократно и се изчислява процент на увреждане на ДНК. Учените са използвали ръчно броене и специализиран софтуер.

Отглеждането на клетките в хранителна среда при оптимални условия на развитие е стандартна микробиологична процедура. Третирането с Е-тата се извършва в тази хранителна среда. Учените са инкубирали клетките с токсини за различни времеви интервали - от 20 минутипрез 2 часа до денонощие. Повтаряхме експеримента многократно, за да се уверим в ефекта, разказва доц. Милошев. Според него оцветителите са най-канцерогенни. Те лесно се включват в структурата на ДНК и по този начин могат да предизвикат мутации, които да доведат до злокачествено израждане на клетката, обяснява ученият.

Методът е усъвършенстван от неговия екип. В резултат на това е по-бърз, по-точен и по-евтин, и дава много подробна информация за уврежданията в ДНК. Това  са уникални резултати.

Доц. Георги Милошев:
Ям луканка, но много по-малко от преди

Доц. Георги Милошев е завършил молекулярна биология, специалност генетика в Софийския университет. Веднага след това е започнал работа в Института по молекулярна биология на БАН. Работил е в Шотландия и САЩ като гост учен с тяхно финансиране. Преподава молекулярна биология в Софийския университет.

- Доц. Милошев, какво ядете вие?
- Ям нормално. Честно да си призная, много обичах луканки и други твърди колбаси. Но като видях ефекта на натриевия нитрит (Е 250), доста ограничих тази консумация и се старая да я намалявам още. За никого не е тайна, че тези продукти не са полезни. 
Целта на нашата работа не беше да атакуваме норми. Даже бяхме учудени, че толкова ниски концентрации увреждат ДНК. Всъщност това, което искахме да покажем, е, че науката се развива. Създават се много по-съвършени методи. Те трябва да бъдат популяризирани и да се настоява за включването им в оценката на 

тези и на други вещества, които се слагат в дрехи, козметика, храни и лекарства, както и в оценката на околната среда. Целта ни не беше да атакуваме организации, комисии и още по-малко производители. Това не е наша работа. Да се занимават с тях, е работа на оторизираните организации. Ние проведохме научни изследвания с Е-тата и резултатите бяха публикувани в реномирани научни издания. Интересът на медиите към тях беше изненадващ. Но ние сме учени и една от нашите работи е да доближаваме науката до хората, да ги информираме.

- Производителите не ви ли търсят?
- Не. Логично и нормално е да не ни търсят. Вероятно производител и никога няма да го направи, защото това означава сам да си вкара автогол - кой ще потърси по-съвършен метод, за да се налага да си променя производството. Кой ще иска сам да си оскъпи продукцията?

- Защо останахте да работите в България?
- Искам тук да правя нещо. Всички сътрудници при мен са млади хора, които вечер не мога да изгоня от лабораторията. Има хора, които правят нещо в тази страна и в науката. При пълното безхаберие по отношение на учените обаче не се знае докога и колко ще останат.

Гастроентеролог: Стремете се към естествена прясна храна
До момента в медицинската литература няма категорични доказателства за вредното действие на различните добавки в храните, има само предположения, коментира д-р Юлия Григорова, гастроентеролог в университетската болница "Лозенец". Храната е един от пътищата за вкарване на канцерогени в организма, но те постъпват и чрез замърсения въздух, различни химикали от средата и др. Вреди и стресът.

Всеки трябва да се стреми към здравословно хранене, за да не създава предпоставки за злокачествени заболявания в стомашно-чревния тракт. Това означава да употребяваме естествена храна, която е прясна, обработена без химически съставки и която може да се разваля, съветва д-р Григорова. С цел удължаване годността за консумация на месо, колбаси, млечни продукти в тях се добавят консерванти, които се сочат като едни от най-вредните добавки. С най-висок риск са трайните колбаси. Важно е да се избягват индустриално обработените храни, на чиито етикети има много съкращения с "Е". Човек няма как да избегне изцяло храните с вредни добавки, целта е да не са всекидневно в менюто, каза д-р Григорова.