Атанас Цветански премина общо 700 км. по билото на Стара планина

 14 дни от Ком до Емине, 700 км по билото на Стара планина - това направи Атанас Цветански от Пазарджик с бегъл опит в планинските преходи, пише "24 часа". Според експерти това е изключително трудно постижение, тъй като нормално преходът се осъществява за 22-25 дни.

31-годишният социолог и бивш директор на младежкия БЧК Атанас Цветански тръгва от хижа “Ком” на 26 юли т.г. и стига брега на Черно море на 8 август. От много време исках да направя прехода, това ми е втори опит. Първият бе преди 2 г. с приятел, но още на третия ден получихме контузии и се отказахме, разказва Наско. Не крие, че е имал вътрешна мотивация и нужда да докаже себе си с това изпитание.

Наричат маршрута Нобеловата награда на туриста - преодоляват се 100 върха, има и голяма денивелация. Усещах, че трябва да го направя сам. Дни след като минах прехода, си дадох сметка какво представлява. Това е като един човешки живот, а животът трябва да се живее сам - аз имах нужда да остана сам. Първия ден тръгваш с бурен ентусиазъм като в детството. Минаваш тийнейджърските години, студенството, където става по-трудно. Идват средните дни, когато започват болките в краката. Появяват се мазоли, рани. Изкачват се трудни върхове, но изпитваш удоволствие и наслада от гледките. Бурите, които те връхлитат в планината, са като в живота - човек преминава различни етапи. Последните дни наподобяват старостта. Те са изключително трудни, защото почти всичко те боли през цялото време, но продължаваш. По-бавно, но продължаваш. Накрая, когато стигнах Емине и се обърнах назад, за да си представя какво съм минал, изпитах огромно удовлетворение, че съм успял.

За прехода започнал да чете пътеписи на хора, които са го минали, справочници за Стара планина. Когато тръгнал, се оказало, че нещата не са така, както е описано. Например няма информация за наличието на вода по маршрута. За щастие, годината е дъждовна и вода има почти навсякъде по трасето. Няма предварителна информация и къде какви животни и опасности дебнат.

Доста се рови за екипировката. Не носи храна освен сушени плодове, енергийни блокчета и сухи ядки. Решава да се храни вечер в хижите по маршрута. През деня взима енергийни блокчета и сушени плодове.

През първия ден Атанас прави 15-часов преход. Няма навигация, носи старо издание хартиени карти от 80-те години. Има и компас, но трудно се ориентира по него. Маркировката по маршрута се оказва добра и се води по нея, макар че няколко пъти се губи.

Преходите, които Цветански прави, са средно по 12-13 часа. В два от дните прави и по 17 часа, защото теренът към края на маршрута го позволява. Преди хижа “Чавдар” го забулва невероятна мъгла със силна гръмотевична буря. Светкавици и гръмотевици се сливат и са толкова силни, че земята се тресе, ушите почват да пищят, а светлината заслепява. Наско признава, че през живота си не е преживявал подобно нещо.

В хижа “Свещи пласт” се оказва, че през седмицата няма хижар. Има отворен прозорец, през който Атанас влиза, и преспива сам. На хижа “Добрила” няма места, но се налага да пренощува, защото глезенът му е подут. Спи в коридора на едно от бунгалата на шалте. Заплащането обаче е същото като за легло. Плаща за баня, но няма топла вода.

Край хижа “Мазалат” чува силен вик. На една пътека намира паднала жена с лошо счупен крак. Край нея се суетели приятелка и момче. Обездвижих счупения крак с клони. Жената беше в шок, устните  започнаха да посивяват. Затова  казах, че е голяма късметлийка, защото е попаднала на европейски шампион по първа помощ, смее се Наско. С отбор от БЧК Атанас печели европейския шампионат по първа помощ през 2013 г.

От 14 дни преход имаше 4 дни, през които мислех да се откажа, не крие Цветански. Последната част от прехода, вече в ниската му част, е най-тежка за него. Слънцето напича силно и има много насекоми. Нямало и вода. Тази, която имал, се сгрявала като чай. Според пътеписите, които чел преди тръгване, от последния връх Погледец се вижда морето. Не било така - видял морето след още 2 часа преход.

Като зърнах морето, си казах: "О, Боже, свърши се." Дори не се зарадвах. Просто исках да стигна Емине. Последните два часа бяха най-тежките. От с. Емона се виждаше Емине. Попитах хората колко има до края и ми казаха 25 минути. Минах ги за 1 час и 25 минути.

Атанас е планирал следващото му предизвикателство да е пълната обиколка на Черно море пеша.