Ако България стане член на банковия съюз, вложителите в затворени банки няма да чакат с месеци БНБ да измъдри решение

"За България не е приоритет да се присъедини към Европейския банков съюз", уверено обяви бившият премиер Пламен Орешарски в края на миналата година. Споровете "за" и "против" членството на страната ни в единния надзорен механизъм започна още през 2012 г., когато финансовият министър в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков определи общата регулация като полезна стъпка, но за по-далечното бъдеще. По това време управителят на БНБ Иван Искров също смяташе, че нямаме интерес да прибързваме с присъединяването си към европейския надзор. 

Така България излезе с нетипично последователна позиция по въпроса - централната банка, две поредни правителства и два парламента твърдяха категорично, че подобна стъпка засега е необоснована. Нещо повече, институциите заиграха по чувствителната струна "национален интерес", обяснявайки с патриотична патетика, че влизането в банковия съюз всъщност е отдаване на национален суверенитет към Франкфурт и Брюксел, без да получим кой знае какви ползи срещу тази "жертва".

Към днешна дата финансовата система на страната е изправена пред безпрецедентна за последните 15 години криза, а Европейският съюз е на прага на нова революционна промяна. След по-малко от месец, на 4 ноември, Европейската централна банка (ЕЦБ) започва директния
надзор върху 120 от най-големите банкови групи в страните от еврозоната. Въвеждането на единния надзорен механизъм е сред основните стъпки по пътя към банков съюз на Стария континент. Заедно с общия контрол на кредитните институции на по-късен етап трябва да бъде установен и единният механизъм за преструктуриране, който ще отговаря за ефективното оздравяване и рефинансиране на проблемни банки. Целта тук е трезорите, изпаднали в затруднение, да бъдат подпомагани директно от общ фонд, като това се случва с минимални разходи за данъкоплатците и за реалната икономика. 

Банковият съюз предвижда и трети стълб - обща схема за гарантиране на депозитите до 100 000 евро. Основната й цел е да предотврати изтеглянето на влогове от проблемни банки или банки в проблемни страни, като предостави на техните титуляри тази допълнителна гаранция. Освен че ще въведе общоевропейска отговорност за вложенията, новата директива ще промени и крайния срок за изплащане на депозити в случай на неизпълнение на задълженията от страна на банка. Той ще бъде съкратен на едва 7 дни, като не само изплащането ще става много по-бързо, но и вложителите ще могат да получат достъп до достатъчни суми за разходи за живот в срок от само 5 дни. 

Според сегашните европейски разпоредби кредитните институции трябва да започнат връщането гарантираните депозити до 20 дни, след като компетентните органи установят, че съответната банка не може да работи нормално. От своя страна преценката за това дали може, или не може, трябва да бъде направена най-много пет работни дни след като банката в затруднение бъде поставена под специален надзор. Именно заради тази директива в края на септември Европейската комисия откри процедура срещу България, тъй като клиентите на КТБ нямат достъп до сметките си от 20 юни, а БНБ шикалкави за състоянието на затворената банка. 

Цялостната идея на законодателните промени, които стоят зад банковия съюз, е те да действат като превантивна мярка срещу злоупотреби на националните регулатори. Общият надзор ще може да упражнява постоянен контрол върху системно важните кредитни институции  чрез включване на служители на ЕЦБ в местните регулатори

Така експерти от Франкфурт ще извършват проверки заедно с националните компетентни органи, което би трябвало да елиминира лошите практики и да намали възможността за политическа намеса при решаването на проблеми, които изискват чисто експертна оценка.

От друга страна, съюзът би ограничил максимално вероятността банките да бъдат спасявани с пари на данъкоплатците. Голяма част от най-силните европейски икономики вече изпиха горчивото хапче и наляха милиарди в закъсали трезори, но с новите правила банките ще трябва сами да финансират фондовете за преструктуриране. Дори в случай на нова системна криза, когато щетите придобиват особено големи размери, загубите ще бъдат поети най-напред от собственици и кредитори. 

Макар и закъснял в европейски контекст, банковият съюз изглежда като решение на голяма част от проблеми, пред които институциите у нас са клекнали вече пети месец. Към този момент казусът "КТБ" показа липса на ясно законодателство с изработен план за действие при подобни проблеми, липса на независим надзор, липса на фонд за рефинансиране и липса на достатъчно стабилен и пълен фонд за гарантиране на депозитите, който може да даде сигурност при евентуални пробиви в банковата система. 

В англосаксонския правен мир съществува понятието Reasonable Man Test. Целта му е да провери дали обвиняемият чрез действията или бездействията си е постъпил според обичайните практики на общността в ситуация, която би могла да представлява заплаха за обществото. За съжаление у нас подобен подход е неприложим. Не толкова заради различните правни системи, колкото заради различните "обичайни практики". Ситуацията с КТБ определено представлява заплаха, но близо половин година не виждаме признаци на разумно поведение, а потвърждение на съмненията, че регулаторът и държавата не са решение, а част от проблема. В условия на необратим институционален срив "прехвърлянето на суверенитет" трябва да се тълкува като инстинкт за самосъхранение, а не като национално предателство.