В България се обособяват девет туристически района

Проблемите и възможностите пред българския туризъм са акцент на Международното туристическо изложение "Планините на България - гостоприемство в четири сезона", което беше открито в Пампорово днес от служебния зам.-министър на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев. В единадесетото издание на борсата участват 64 изложителя юридически лица и 27 общини. Сред гостите има представители на Тексас, САЩ, и Комотини, Гърция.

Акцент в обсъжданията през първия ден бяха възможностите туризмът в България да се превърне в целогодишна индустрия, като се намали ефектът от ограниченията на сезонността. Ключов фактор за сектора е диверсификацията, която е залегнала в основата на приетата Стратегия за устойчиво развитие на туризма в България до 2030 г., подчерта Ботев. Диверсификация както на туристическите продукти и услуги, които България предлага с все по-задълбочен интерес към културно-историческия туризъм, СПА и уелнес и възможностите за балнеолечение, така и по отношение на генериращите пазари. България има вече устойчив тренд над 50% от идващите у нас туристи да са от страните членки на ЕС, бе изтъкнато в обсъжданията.

Представителите на туристическия бранш подчертаха необходимостта от увеличаване на средствата, които правителството трябва да отделя за промоция и реклама на България като  туристическа дестинация. Според тях тези средства не трябва да бъдат разглеждани от политиците като разходно перо в бюджета, а като инвестиция в структуроопределящ отрасъл, в какъвто се превърна туризмът. Той генерира огромен приход за страната и осигурява заетост.

Особен интерес предизвика представянето от страна на проф. Васил Маринов от Софийския университет на концепцията за туристическо райониране на България. Проектът е финансиран от МИЕ и е осъществен съвместно с колектив от водещи български научни работници и преподаватели. В проведените срещи, дискусии и от обратната информация от общините, браншовите организации и научните среди е дадена висока оценка за концепцията, по силата на която в България се оформят 9 туристически района със своя уникалност, специфика и водещи видове туризъм. Така на картата на районирането отново се появяват знакови за България райони като Розовата долина и Родопите.

"За мен е необяснимо как в предходните разработки е допуснат подобен пропуск, заяви зам.-министър Ботев. В исторически цивилизационен план свещената за траките планина Родопа е описана от всички древни автори, а Долината на розите е знакова за България и може би най-познатият от маркетингова гледна точка район в България за цяла Европа, та до Япония, Китай, Америка", допълни Ботев. Браншът и зам.-министър Ботев се обединиха около решението още следващата седмица районирането да бъде публикувано за обществено обсъждане на сайта на МИЕ.

Зам.-министър Ботев запозна присъстващите на форума с изводите от срещата министрите на туризма в Париж в рамките на международното изложение "Топ Реза". Три са топ факторите, които ще определят бъдещото развитие на глобалния туризъм, посочи той: летищата да се превърнат в средища за туристическа информация и услуги; да се изградят магистрали, които бързо да доставят потоците туристи до туристическите ареали и да се гарантира сигурността на туристите.

На форума в Пампорово беше представен и анализ на Института по маркетинг, от който стана ясно, че въпреки лошия в климатично отношение сезон, туризмът ни се развива и от януари до август 2014 г. България е посетена от 5,391 млн. чужденци, което е с 6% повече спрямо същия период на 2013-а. Приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс по данни на БНБ за периода януари-юли 2014 г. бележи ръст от 3,6% в сравнение със същия период на 2013 г. и възлиза на 1,719 млрд. евро.

Институтът по маркетинг посочва, че проблемът в отчетността и диференциацията на различните видове посещения на чуждестранни туристи се дължи на факта, че все по-съществен дял в легловата база, особено по морето, заема т.нар. апарт-хаус  строителство. Според Института по маркетинг са необходими спешни изменения в законодателството, ограничаващи възможностите на "апарт-хаус" комплексите да упражняват скрита туристическа дейност, като не плащат дължимите данъци, и по същество затрудняват органите по сигурността да осъществяват контролните си функции