С т.нар. умни банкноти парите не може да се фалшифицират

Български учен, който нашумя с революционното си откритие на т.нар. умна хартия като убиец на фалшивите пари и документи, търси път през "долината на смъртта".
"Така й казват в Америка и в нея попадат изобретения с реална стойност, които не могат да стигнат до пазара и да прескочат разстоянието от лабораторията до готово състояние за внедряване", обяснява проф. Валери Маринов от Шатския университет в Северна Дакота. За да стигне прототипът до масово производство, е нужна сериозна инвестиция на заинтересовани партньори.
"Технологията е много сложна и изисква екипировка за 50-70 млн. долара, както и експертиза да се направи това нещо", уточнява ученият. Повдивчанинът, който завършва Русенския университет и защитава дисертация в областта на електрониката в Техническия университет-София, представи разработката си за "Умната хартия като брак между една древна технология и съвременната микроелектроника" на научна конференция в "Канев център" в крайдунавския град.
"Работихме върху идеята 4-5 години", уточни проф. Маринов. Така през 2011 г. научният му екип създава микроелектронно устройство, което вгражда в обикновена хартия и се появява прототипът на станалите световноизвестни "умни банкноти". "По този начин практически парите не могат да се фалшифицират", категоричен е изобретателят.
Той тръгва от умните етикети за продукти с вграден електронен чип за идентификация, а не с баркод. Вместо етикет той взема най-обикновен лист хартия и имплантира в него електронен чип за идентификация.
Идеята му може да се използва за печатане на пари, но целта е хартиеният лист да се разпознава, при това с висока степен на сигурност.
Така могат да се защитят важни документи като завещания, визи, паспорти, дипломи и всякакви договори в най-различни области. Имплантираният чип с 2 килобайта информация осигурява много по-голямо ниво на защита от въведените 10-12 цифри на баркода, не може да се променя и струва много по-евтино.
"Ето например разбирам, че в България се фалшифицират доста нотариални актове. Ако сложим чип в хартията и печатаме нотариалния акт на нея, няма да може да се фалшифицира повече. Защото фалшификаторът, за да може да направи фалшив нотариален акт, той трябва също да сложи чип в хартията и да го програмира по същия начин", категоричен е професорът. За него не е толкова просто да вземеш лист хартия на улицата, да я клъцнеш малко и да пъхнеш чипчето вътре.
Използваната технология радиочестотна идентификация се използва отдавна за други продукти, но досеге не е прилагана на хартия. Проф. Маринов решава да опита, след като Централната европейска банка и Японската банка обявяват, но не успяват да разработят технология за чипове в техните банкноти. Оказва се, че проблемът не е никак прост.
"Банкнотите се печатат на хартия, която е с дебелина от порядъка на стотина микрометра, което е сравнимо с дебелината на човешкия косъм, а чиповете са доста по-дебели. Когато погледнах по-навътре в проблема, разбрах, че всъщност има нужда от нова технология", връща се към откритието си българският учен.
Екипът му измисля как да се пакетират чиповете, като ги изтънява до 20 микрометра чрез лазер и ги прави 5 пъти по-тънки. Те се изработват от силиций, който макар да е много крехък материал, при изтъняване става гъвкав. Така чипът може да се вгради и да не се поврежда в банкнота, дори да се смачка или сгъне.
След като успешният опит излиза от лабораторията на университета в Дакота, българинът е залят от имейли дали откритието му вече може да се ползва. "Види ли бизнесът, че идеята има практическо приложение и направи ли си сметка, че може да изкара хубава печалба дава пари с удоволствие за разработка", убеден е изобретателят. За "умни" пари се иска време, защото банките са консервативни и банкнотите не се сменят толкова бързо, влияе и политиката. Най-лесно технологията може да се приложи при изработката на документи. Вече има сериозен интерес от производители на кръвни продукти, които искат да идентифицират плазма и кръвни продукти.
Технологията може да се приложи и в болници върху пациенти, които да носят гривнички с имплантиран чип. Така той ще го идентифицира, а специален сензор ще следи други параметри като температура и влажност на помещението например.
След сензационното откритие канадска компания се надява да вгради микрочипове под фурнира на панели за мебели. Англичани искат да разберат дали устройството може да се имплантира в оригинални произведения на изкуството, за да се елиминират фалшификации.
Освен "умна" хартия екипът на Вал Маринов, както го знаят всички в университета в Дакота, е разработил и сензор за улавяне на влажността при памперси за възрастни. Той ще сигнализира кога мокрият памперс трябва да се смени.
"Това е особено важно за пациенти в болница и за сенилни хора, така че приложението има огромен социален ефект, цената на сензор ще е под 5 цента", усмихва се професорът. Германска компания вече се интересува от серийно производство.
И в този случай проф. Маринов не изневерява на себе си да мисли не толкова как ще се приложи откритието му, колкото да разработи самата технология. Без да жали труда си, включително и на хората около него. "Имам по една-две идеи на година  ,не повече", казва проф. Маринов. Засега ги пази в тайна. Винаги го предизвикват и мотивират любопитството, интересът към това, което прави, а не колко пари ще спечели с откритието. И най-вече да докаже, че може да се направи.
Противно на очакванията, проф. Маринов е готов да помогне на млади българи, които искат да учат в САЩ. "Ако някой иска да дойде в университета в Северна Дакота, мога да осигуря стипендия, безплатно обучение за магистърска и докторска степен в сферата на електронните и машиностроителните технологии", казва прочутият изобретател.
В щатския университет, чийто годишен бюджет за научни изследвания надхвърля 120 млн. долара, българите още се броят на пръсти. Обучението за чужденци струва S15 000.
Проф. Маринов вече е привлякъл в екипа си Юрий Атанасов, който е завършил магистратура и е защитил докторска степен в Дакота след висшето си образование в Русенския университет. "Доста съм обикалял по коридорите му, навремето бях и групов отговорник, трябваше да събирам подписи", връща се в спомените си един от най-известните му студенти.
След защитената дисертация проф. Валери Маринов спецециализира като пост-докторант в южнокорейския Научноизследователски институт за високи технологии в Таеджон. После преподава 4 г. в кипърския Източно-Средиземноморски университет във Фамагуста, а от 2002 г. става професор в Щатския университет на Северна Дакота.