На този ден през 1517 г. богословът Мартин Лутер заковава 95 тезиси на вратата на Витенбергската катедрала, с които заклеймява продажбата на индулгенции и църковни длъжности и призовава църквата и обществото да се върнат към духовните истини на Свещените писания. Този акт запалва искрата на мощно реформаторско църковно движение, което прераства в гражданско и оказва съществен принос за развитието на демокрацията, икономиката и културата  в западноевропейските страни.

Днес пред сградата на Община Бургас местните протестантски пастори отправиха подобен духовен призив към обществото. Пасторите Живко Тончев и Радослав Киряков заковаха на символична градска порта десет тезиса, засягащи наболели духовни проблеми на българското общество.

Да се покланяме на Бога, а не на парите, беше първият от тях. Търсенето на посока за живота в Библията, а не от врачки и хороскопи, както и следването на Христовата вяра, а не езичество и окултизъм бяха челните три тези. Не на последно място бяха поставени любовта към ближния, срещу егоистичния начин на живот и традиционното семейство срещу безбрачно съжителство и еднополов брак.

„Да учим децата си на християнските ценности, а не на зодии и суеверия. Да вършим добро, а не да стоим със скръстени ръце. Да градим християнски ценности и морал, а не чалга култура и посредственост.

Да благославяме  народа си, а не само да недоволстваме. Да помним, че спасението на душата става единствено чрез вяра в Господ Иисус Христос”, към това протестантите в града призоваха бургазлии в общо десет тезиси.

В своите изказвания те припомниха на събралото се множество исторически сведения за няколко поколения църковни реформатори в Европа, чиито идеи и дейност стават предпоставка за стимулирането на образованието за народа,  въвеждането на демократична политическа система с всеобщо избирателно право, развитието на стопанството и индустрията чрез  принципите на протестантската етика. Беше отбелязано и това, че реформаторите винаги са били сред народните будители на своето време и в този смисъл е крайно неуместно и невъзпитателно  да се празнува Хелоуин в деня, отбелязващ тяхното дело.

Събитието завърши с всеобща молитва за благослов на българския народ.