Кучка, мастия, мърша – това са само част от смразяващите епитети

Обидни думи, цинизми и брутални псувни заливат училищата и детските градини в големите областни градове в страната, установи проверка на „Монитор” след сигнал на преподавателка.
В речника на малките деца все по-често място намират цинизми и арогантни обиди, алармират учители. Според тях проблемът е огромен и се неглижира от семейството. Родителите обвиняват или училището, или улицата, или интернет, но много рядко търсят собствена вина.
Кучка, мастия, мърша – това са само част от смразяващите епитети записани от преподаватели които са използвали децата в гнева си.
Разнородни цветисти псувни и ругатни на моменти стигат и до юмручна саморазправа, оплакват се учителите, пише "Монитор".
В първи клас на едно от добричките училища преподаватели споделили за друг притеснителен случай. В едно от междучасията първолак се доближава до класната си ръководителка и й казва: я, какви хубави цици имаш! Може ли да ги пипна? След първоначалния шок, госпожата се овладяла, обяснила на възпитаника си, че е неприлично да се говорят такива неща, а след часовете провела разговор и с родителите. Те се засрамили и обещали да помислят върху възпитанието на сина си.

Сред децата, само с година по-големи, учителите също са събрали доста примери.

„Госпожо, той ме нарече пенис!”, с рев дотичал малчуган да се оплаче. „И мен, и мен”, докладвали още двама. „Ситуацията бе изпотяваща. Всички знаем какво е пенис и че не е обидна дума, но в устата на второкласници звучи абсурдно. Попитах този, който я е изрекъл знае ли какво е пенис. „Чурка”, отговори той. Обясних им обстоятелствено защо не бива да се употребява, и то на всеослушание. Абе, изобщо, беше адско трудно”, разказа госпожата на второкласниците.

Обидите, използвани от децата, се променят и в трети клас.

След едно голямо междучасие пред една класна стая избухва скандал между децата. Намесва се учителката и чува следния диалог между две момчета и едно момиче: Момичето: „Те ми казаха да им духам и да смуча”. Момчетата: „Не е вярно!”.

Учителката усмирява развълнуваната група и привиква двамата. „Вие знаете ли какво означава това, което говорите?” Отговорът е: „Не”. А къде го чухте, продължава разпита госпожата. Следва гробно мълчание. След часовете тя уведомява родителите на двамата за цветистия им речник. Възрастните не повярвали, че точно техните синове биха изрекли подобни словосъчетания. И, естествено, обвинили училището.

След като репортер на „Монитор” се опита да събере и да отсее най-фрапиращите цинизми сред малките хлапета, потърсихме и коментара на педагози.

Нина Николова, психолог и педагогически съветник в езикова гимназия "Гео Милев"-Добрич: Имитират агресията наоколо

Детският цинизъм би могло да се възприема като имитирана или вербална агресия. Родителите се оправдават, че вкъщи никога не говорят цинизми, а детето им дружи с другарчета, които употребяват подобни изрази. Цинизмът би могъл да има сексуално съдържание, защото някои свързват секса с насилие. Защо например мъжете се сърдят, когато се обижда майката, а децата скачат срещу всеки, който обижда майка им. Припомнете си в българския език колко цветущи изрази имаме за низвергването на майката, докато германци и англичани употребяват по една дума за такъв случай. Защо нашият народ е толкова честолюбив относно секса – мъжът да властва над жената. Реакцията спрямо циничните думи зависи от семейната среда. Употребата на подобни изрази не е откъсната от средата, в която живее детето. То ги чува и ги говори – вероятно смята, че по този начин изразява превъзходство над останалите. Страшно е обаче, когато подобни цинизми излизат от устата на момичета и в последно време забелязвам такава лоша тенденция. Момичетата се мъчат да се мерят с момчетата точно по употребата на цинични изрази.