Защо няма „цветнокожи“ емотикони

Емотиконите, чиято родина е Япония, най-често са жълти

Емотиконите – онези малки рисунки, използвани често в имейлите и съобщенията, който си разменяме онлайн, трябва да се променят така, че да представляват по-добре разнообразието на човечеството, пише в свой проект консорциумът „Юникод“ (Unicode.org)„Юникод“ е система за кодирание на използваните от компютрите буквени и други символи, така че те да изглеждат по еднакъв начин във всички шрифтове и азбуки. „Хората по света искат да имат емотикони, които отразяват по-добре човешкото многообразие, особено цвета на кожата“,се казва в документа, с който се представя проектът.

Модификациите може да се появят още в средата на следващата година, ако проектът получи зелена светлина.Емотиконите на „Юникод“, които показват хора или части от човешкото тяло, са проектирани да бъдат за всички, обаче, тъй като тези изображения водят началото си от Япония, те често представят кожата в светъл цвят, отбелязва документът. Лицата, представяни от емотиконите всъщност най-често са жълти или оранжеви на цвят.Става дума, разбира се, за по-новите рисувани емотикони, а не графичното представяне на лица или емоции с комбинация от препинателни знаци и букви –   :-). ;-), B-) – което датира от десетилетия.   

Новите препоръки предлагат знаци въз основа на класификацията на Фицпатрик – скала, използвана в дерматологията за определяне на шест типа кожата на базата на нейната реакция към слънцето.Емотиконите са разработени първоначално в Япония, но впоследствие са възприети в целия свят, пише  БТА. Те включват каталог от изображения – сърца, цветя, животни, видове транспорт, храна и т.н., както и много вариации около човешките мимики – усмивка, плач, намигване, смях .