Във всички европейски страни се отчита спад в раждаемостта

Дори и без формален брак, българите поставят децата и семейството като водеща ценност в своя мироглед, заяви пред БТА психологът от БАН доц. Маргарита Бакрачева.Попитана защо все по-малко българи сключват брак, а голяма част от младите хора у нас предпочитат да живеят на семейни начала, Бакрачева отбеляза, че конкретно за спада в брачността, освен общата рамка на еманципираност, наложена като модел отвън, е по-важно каква е степента на топлината и мисълта за партньора.

Въпреки че е въпрос на личен избор на двойката дали да живее в съжителство или да сключи брак, само "процентът" не разкрива психическите причини, които стоят зад това решение. С други думи, остава една цифра, размахвана статистически, която стряска, а няма причина за това, отбеляза психологът.

Някои двойки не смятат, че подписът е това, което носи сигурност в семейството, коментира Маргарита Бакрачева. И допълни, че други двойки не сключват брак поради лични мотиви, като финансите не са водещи сред тях.

Има двойки, които смятат, че по този начин поддържат по-висок интерес и съществува по-голяма вероятност да не си омръзнат, каза психологът. Тя поясни това с отговор от направено интервю от психолози, в което анкетирани са заявили, че "Ако се бяхме оженили, досега да сме се развели десет пъти".

Така или иначе, просто отчитането на процента на децата, родени извън брак, по никакъв начин не описва в достатъчна степен картината на психическата свързаност. Това, което е по-важно е – колко високо ценят връзката с децата си българите и грижата, която полагат за тях, обобщи психологът.Бакрачева успокои, че във всички европейски страни се наблюдава спад в раждаемостта, на увеличаване на възрастта за сключване на брак и най-вече на повишаване на възрастта за раждане на дете.

Няма как да избягаме от обяснението на финансовата рамка, но не като директна проекция, а като всяваща висока доза на несигурност, посочи психологът. Тя добави, че когато човек не се чувства стабилен, а е отговорен възрастен, се чувства длъжен да осигури бъдещето на детето си.

Сред необразованите групи и народи, както и сред тези, които са свикнали да живеят в неблагоприятни условия, динамиката, стресът и несигурността не оказват влияние.

В динамичния свят макар и с по-бавни темпове в това отношение, просто следваме наложените тенденции. Това, което обуславя по-бавното темпо е нещо много положително – фактът, че в България сме запазили ценността на семейството, констатира психологът.По повод на повишението на процента на децата у нас, родени извънбрачно, Бакрачева отбеляза, че статистическото преброяване се базира на самоопределянето на гражданите като принадлежащи към определен етнос.По този начин силно скача процентът на ромите, самоопределили се като българи, каза психологът. Тя добави, че за тях е твърде типично съжителството без брак, с цел използване на по-високите помощи, които получават самотните майки.При ромите е и основният процент на родените деца, а при общите статистики поради това, че са попълнили графата "българин", това се отразява на тенденциите, които се обявяват, поясни Бакрачева.Психологът отбеляза също, че българите не пропускат в категорията "здраве" да включат не само себе си, но и близките си.На практика същността на топлината и вниманието, които са единствената запазена и непроменена през годините ценност, е нещо много красиво, което ни отличава в известна степен дори от отговорния типичен европейски западен модел,коментира Бакрачева, цитирана от БТА.По думите ѝ дори и в динамиката, която ни е завладяла и след като децата се отделят и отидат да учат в друга държава, се запазва значително по-високата степен на топлина и поддържането на връзки, отколкото е типично за западния модел.Българският родител проявява не само материална отговорност, но това което е по-важно – психическа отговорност и свързаност като грижа за децата. В цялата тази линия това не са уговорки, които да обясняват, а по-скоро уточнение в спецификата на факторите за спада в брачността, обобщи специалистът.