Актът на самоунищожение е израз на тоталната липса на перспектива, която все повече българи усещат

Млада жена се самозапали пред Президенството и бере душа в болница със деветдесет процента изгаряне. Този ужасен самоубийствен акт направи впечатление само на медиите и на обществото, безучастни към него останаха държавниците, пише в блога си пловдивския психиатър д-р Веселин Герев.

Нападнати бяха медиите, че показват и коментират ужасяващи картини и влошават общественото спокойствие. Много колеги се изказаха и в посока на тежко психично заболяване, довело до трагедията. Истината сигурно е някъде по средата. Ясно е,че в обществото ни има много напрежение, kесигурност и страхове. Факт е, че паралелния свят, в който живеят политиците ги е отделил тотално от проблемите на голяма част от хората,които изнемогват да си плащат сметките. Ясно е,че никой няма да подобри качеството на живот на обикновения човек, нито ще създаде добри условия той да организира сам живота си. Липсата на перспектива или изход от драматичната за всеки един от нас ситуация е причина да се предприемат импулсивни автоагресивни постъпки като самоубийство по най-мъчителния начин  чрез самозапалване.

Тук не става въпрос за психично заболяване а за един нормалпсихологичен автоагресивен акт, в който има  много символика.  От една страна той показва,че болката от изгорената плът е нищожна в сравнение с болката от трудното  ежедневие. Освен това този акт  е знак за арогантната и уядена политическа класа, че нейната безпардонност няма да бъде търпяна вечно. Цинизмът на безхаберните ни управници, на които осигуряваме светло бъдеще и приятно прекарване във властта достигна кулминацията си в пазарлъци и поздрави с песни. На фона на тези “важни държавни дела” човещината и съчувствието загубиха смисъл. Не ми се мисли за  импулсите от  натрупаното  в обществото ни напрежение които ще тласнат от автоагресия към агресия. Освен, че сме телесно болна нация, ние сме едни много стресирани и притеснени хора. Факторите ги знаем, битовите са на първо място, те са и социални, икономически. Натрупано е непрежение от несигурността, много голяма част от нас не виждат перспектива това да се промени, отчайващо е, че в България има хора, които работят на по две и три места и трудно си плащат сметките. Когато се чувства безполезен и ненамира подкрепа от никого, нито от институциите, нито от близки и познати, които проявяват неразбиране. Това е ужасяващ акт на самоунищожение. Той показва тоталната липса на перспектива.