Звездите, изхвърлени от галактиките им при колосални галактически сблъсъци преди милиарди години, спокойно могат да бъдат наречени "небесни сирачета". "Изоставените" небесни тела
са много по-често срещани, отколкото някой някога е осъзнавал -на това описание отговарят близо половината от звездите във Вселената, предаде Ройтерс, позовавайки се на публикация в сп."Сайънс". Авторите на настоящото проучване са анализирали извънгалактичното фоново лъчение - общото количество светлина, излъчено от звездите в цялата история на Вселената. За целта те са използвали данни от полети на суборбитална ракета на НАСА с апарат, измерващ колебанията в лъчението. Астрономите след това са проверили данните с инфрачервения орбитиращ телескоп "Спицър". Анализът е разкрил наличието на огромен брой неизвестни
досега звезди сирачета, населяващи тъмното пространство между галактиките. Как се е стигнало до това милиарди звезди да "осиротеят"? По жесток начин, отговарят учените.

 Галактиките като Млечния път са съставени от звезди, прах и тъмна материя, свързвани от гравитация. Носейки се през пространството, галактиките периодично се сблъскват. При тези сблъсъци звездите могат да се слеят с друг галактически материал, но някои се откъсват и озовават извън галактиките,
обясняват космолози от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА. Анализът на данните показва, че звездите сирачета вероятно са относително малки - с по-малка маса и по-хладни от Слънцето, но с типични характеристики за повечето звезди във Вселената. Учените са проследили произхода на галактиките до около 13,2 милиарда години назад във времето - 500 милиона години следвъзникването на Вселената след Големия взрив.

"От тогава галактики се формират и взаимодействат постоянно, като пикът на звездообразуване е бил около два милиарда години след Големия взрив. Това са достатъчно взаимодействия в хода на времето, за да завършат те с осиротяването на много звезди",пишат специалистите в сп. "Сайънс".