Николай Христов говори трудно, гърлото още го боли от интубацията

Десетки кръводарители в София спасиха млад мъж, изпаднал в кома. Призивите за даряване на кръв бяха разпространявани няколко пъти от медиите. Животът на младия мъж вече е вън от опасност и в болницата за хематолотично лечение дори са убедени че скоро ще го изпишат, съобщава БНТ.

Случаят отново обаче поставя въпроса за лечението на болните от синрома на Мошкович у нас.

Николай Христов говори трудно, гърлото още го боли от интубацията. Нищо не помни, на ясно осъзнава,че е спасен, че е бил на косъм от смъртта. „Ами някаква много рядка болест, която е щяла да ми отнеме живота“, каза той пред БНТ.

„Болният идва при нас в много напреднало състояние, той изпадна при първата процедура двукратно в клинична смърт, благодарение на усилията на колегите го спасихме“, обясни проф. Милчо Минчев, р-л на отделение в НБАЛХЗ.

Неясно защо, но организмът в един момент започва да произвежда антитела, които блокират един фактор в кръвта. Без него, тромбоцитите се слепват, симптомите са много объркващи - от вътрешни кръвоизливи, до запушване на съдове в мозъка от получените тромби. Единственият шанс за Николай и други като него, със синдром на Мошкович е да се очисти кръвта им по най-бързия начин от проблемните антитела. Или чрез този апарат, който отделя плазмата от кръвта и я замества с нова. За целта, обаче, е необходима много плазма.

„Да, при един такъв пациент за една процедура отива 15 дарителя, плазмата на 15 дарителя, а в началото се налага да правим два пъти процедурата, което значи 30 дарители за един ден“, посочи д-р Чавдар Ботев, хематолог.

„Трябваше за лежи 8 дни на командно дишане и да му се правят ежедневно по две плазмаферези, за да се замести липсващия фактор“, допълни проф. Минев.

„Пропускането само на една процедура. Заболяването се връща със страшна сила отначало“, заяви д-р Ботев.

Затова призивът за кръводаряване, се оказа жизненоважен за Николай. „На хората, които се отзоваха на вашия призив, на всички кръводарители – огромно, огромно благодаря“, каза пациентът.

Клиничната пътека, по която са приели Николай не включва плазмафереза, процедурата не се поема и от държавата. В случая единствените, които са се наели да спасят болния, задлъжняват с нови 50 хиляди лева. Което изглежда обяснява отказа на другите болници да лекуват Николай.

„В случая болният е минал през няколко лечебни заведения, включително и някои частни, които явно са поставили диагноза, но не са поели риска да го лекуват, тъй като това се оказва доста скъпо струващо лечение“, обясни проф. Минчев.

Болните с Мошкович са близо 60 на година, до тази болница стигат едва 10. Което означава, че всяка година поне 50 човека умират заради отказа на здравното министерство да реши проблема.