Семейство от село Желязово, община Камено са попаднали и уникална археологическа находка по време на земеделскси дейности в района на крепостта Русокастрон. При обработка на градина на около  400 м. от кулата-кладенец те се натъкнали на оловен печат- моливдовул, на българския цар Петър (927-969 г.). На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а на опакото – българския владетел със съпругата си Мария. 

За първи път подобен печат е намерен в Тракия, той е много добре запазен и с изклучително висока историческа стойност, обясни директорът на музея в Бургас Милен Николов. Находката е предаден на археолозите и в момента се обмисля как най- добре да бъде представена в музея.

Всъщност, на юг от Стара планина има открит само един печат – от крепостта Кракра при гр. Перник. На практика, в Южна България единствено Бургаския музей вече притежава такава находка. Екипът на РИМ-Бургас благодари за помощта, оказана по време на разкопките от страна на Георги Ганчев – кмет на с. Русокастро, и Меджит Мехмед – кметски наместник на с. Желязово, както и на всички, които са подпомогнали работата на екипа на място.

Много ценни находки, богатата колекция от монети и няколко бронзови коланни апликации, откриха археолозите при работата си на крепостта Русокастрон. Тази година проучванията на крепостта бяха подновени и финансирани от Министерството на културата, фондация „Русокастрон” и Община Камено.
 Те бяха организирани от РИМ-Бургас и ръководени то директора на бургаския музей Милен Николов. Проучванията имаха за цел да се довърши работата при укрепеният проход и кулата-кладенец, които се разкриха през 2009 и 2010 г. Проучена беше цялата южна част на прохода, обясниоха от РИ – Бургас. Открита е още една бойна кула с ширина 8.2 м., пред която посредством стъпала се е преодолявала голямата денивелация от Русокастренска река към северната стена на крепостта. Проучени бяха и двете стени на прохода-източна и западна до точката, където са били унищожени от взривовете на кариерите, добивали оттук чакъл за военното летище в с. Равнец през 60-те години на ХХ в.
Проучванията на кулата-кладенец в най-ниската част на прохода доведе до неочаквани открития. Стана ясно, че дебелината на стените й са цели 2.9 м. – едни от най-монументалните градежи в Южна България. Външните й очертания не са правоъгълни, както е вътрешността на самия кладенец, а с най-вероятно петоъгълна форма, като челото на кулата опира буквално в шосето, водещо от село Русокастро към село Желязово.
При разкопките са добити изключително ценни находки. Освен богатата колекция от монети, се откриха още и няколко бронзови коланни апликации, които категорично са продукт на ранносредновековната българска култура.

Тези находки за пореден път потвърдиха голямото значение на Русокастро не само през периода на Второто българско царство, но и през ІХ-Х в. На практика, подобни коланни апликации, които са чести находки в Плиска, Преслав и изобщо в Североизточна България, в Южна България се откриват единствено в Русокастренската крепост.