В Далечния изток суеверията играят роля във всичко

Мислили ли сте какво управлява нашия свят? На какво се дължи поведението на хората в определени ситуации, решенията на корпоративните босове, циклите на финансовата година, сватбите, кръщенетата, времето за отпуск? В повечето случаи всичко това се ръководи от неравномерна смесица от традиции и здрав разум. Ще ни се да мислим, че здравият разум, подплатен със солидно стандартно образование, все пак е в основата на важните стъпки, които предприемаме в живота си. Може и да е така. Но това се отнася само за леко разширилия се напоследък западен свят. На Изток нещата стоят много по-иначе. Отидете ли в Хонконг, Китай или Сингапур като нещо повече от туристи, ще се уверите в това. Там царува Суеверието, пише сп. Обекти.

За да живее човек в Източна и Южна Азия или дори да прави бизнес с нея, му е необходимо солидно

ноу-хау в областта на магиите, нравите и обичаите на духовете и предците,

нумерологията, фън шуй и великото деление на всичко на късметлийско и некъсметлийско. На който това му звучи смешно, нека знае, че по време на големия срив на фондовите борси през януари 2008 г. брокерите в Мумбай спряха работа и излязоха на протест, убедени, че крахът на Бомбайската фондова борса се дължи на монтирането на черен бик пред сградата й. Според западните бизнес разбирания бикът символизира агресивния възход на парите, за разлика от „мечия пазар“, който на финансов жаргон означава застой или срив на борсите. В Индия обаче черният бик панвати се възприема като катастрофа, нещастие, крушение и е последното, което вярващите мумбайски финансисти искат да видят пред работното си място. Медиите в страната обвиниха и черния цвят на статуята, както и „некъсметлийския“ ден, в който е била инсталирана.

В Далечния изток суеверията играят роля във всичко –

от работата на правителството, през бизнеса и обществения живот, до архитектурата, семейството и пътуването през отпускарския сезон. Висшите политици се оборудват с официални гадатели, които преценяват дали решенията им са в хармония с природните цикли и волята на предците. Календарът се дели на „добри“ и „лоши“ дни и всяко важно събитие и пътуване се планира така, че да попадне на „късметлийска“ дата. Дори младите хора задължително посещават врачка, за да разберат дали са кармично подходящи един за друг, и планират сватбите си според насоките, дадени от древнокитайския гадателски способ „и дзин”. И тези насоки се вземат много насериозно. Суеверието в Азия не е забавление или каприз, а реална сила, ръководеща всички елементи от всекидневието на местните от всички класи, възрасти и професии.

Модернизацията на Изтока въобще не е повлияла на този дух. Градските легенди, новите митове и бизнес светът са обновили и всмукали старите традиции и вярвания. Един от най-ярките примери за това е

симбиозата на модерната архитектура с учението фън шуй

за хармонията на природните елементи. Според него правилното разположение на архитектурните елементи може да донесе както успех, така и провал за жителите на сградата. Преди няколко години един случай в Хонконг показа колко насериозно се взема това правило. Небостъргачът на Bank of China, издигащ се в бизнес сърцето на града, бе построен през 90-те години от американския архитект от китайско потекло Йео Минг Пей (авторът на стъклената пирамида пред Лувъра) като символ на модерен, космополитен Китай. Сградата е изблик от стъкло и метал, а трегерите й наподобяват бамбукови стебла, устремени към небето и символизиращи просперитет. Тогава тя е най-високата постройка в бившата британска колония и едно от най-футуристичните архитектурни изпълнения в региона въобще. Обаче Пей явно е загубил връзка с китайските си предци, защото неговата Bank of China е изпълнена изцяло в гигантски ромбоидни елементи, които доминират фасадата й. А за китайците в Хонконг

ромбът е един от най-страшните символи на лошия късмет.

Острите ъгли „прерязват“ щастието, а огледалните стъкла отразяват неблагополучието към целия град. Резултатът? Цялото общество скача срещу сградата, Китай бива обвинен в заговор срещу тогава още британския Хонконг. Намиращият се наблизо център на банка HSBC (според специалистите сградата с най-добър фън шуй в града) я приема като лична атака и разполага две орнаментарни оръдия, насочени срещу Bank of China. А тъй като сянката на ромбовидната банка пада върху тогавашната резиденция на британския губернатор Крис Патън, местната администрация не му позволява да се нанесе вътре, преди да посади пред нея специално дърво, което да отклони лошия късмет. Неблагоприятната чи (жизнена енергия) на небостъргача дори кара местните предприемачи да отказват да наемат офиси в околността.

Преди да заминете за Китай, Хонконг или Япония, е добре да понаучите и туй-онуй за нумерологията.

„Щастливите“ и „нещастните“ числа играят толкова голяма роля в местната култура,

че тук съвсем съзнателно се изпуска например цифрата 13 в бутоните на асансьорите (вероятно ще ви се наложи да се поразходите по стълбите, освен ако собствениците на сградата не са решили изцяло да „пропуснат“ 13. етаж). Американският изследовател на азиатската култура и обичаи проф. Крис Ръгсейкън обяснява, че нумерологичните суеверия на континента имат силен психологически ефект върху местното население. Според неговите изследвания числата имат различно значение в различните азиатски култури. В Тайланд например цифрата 9 носи щастлив заряд, защото на местния език звучи като „движение напред“.  Девятката носи късмет и в Малайзия и Китай. Това не е без своите отражения. Ако решите да вдигнете сватба в Китай на девето число, ще се озорите доста, защото повечето граждани на страната предпочитат да се женят тогава. Истински бум на сватбите имаше в тази част на света на датата 9.09.2009.

В Япония обаче 9 се произнася като „ку“, което означава болка или страдание, обяснява Ръгсейкън. Поради тази причина

много от болниците в страната нямат девети етаж –

и без това никой не би настанил близките си там. Офис сградите в Китай пък честичко преминават от третия направо на петия етаж – суеверните китайски бизнесмени не желаят да дразнят съдбата с нещастното число четири, което на кантонски диалект звучи като „сей“, което означава смърт.

За връх на късмета в Източна Азия се смята числото 8. То символизира благополучие, просперитет и богатство. За осмицата азиатците харчат луди пари. Телефонни номера с повече от едно 8 се продават за двойно и тройно по-високи суми от останалите. Преди няколко години един щастлив жител на Хонконг купи на търг автомобилен номер с осмица на стойност няколко милиона долара. Историята обаче показва, че това невинаги е на късмет – преди около година нашумя случаят, в който

ферарито на китайския бизнесмен Чан с номер осем осмици катастрофира, като гордият собственик загина на място. Такива случаи обаче не са в състояние да охладят суеверния ентусиазъм на азиатците и числото осем продължава да се котира прекрасно на пазара.

Много от азиатските суеверия са намерили плодородна почва и на запад. Фън шуй е добър пример за това. Освен че проникна в милиони домове през женските списания, учението носи надежда за щастие и на някои от най-големите професионалисти. Дори босовете на футболния клуб

„Манчестър Юнайтед” реорганизираха стадиона Олд Трафорд според фън шуй,

за да насочат енергиите на природата към шампионските купи, а тях – към стената на славата в кабинета на сър Алекс Фъргюсън. Така че всичко това може да ви изглежда като куп глупости, но е факт, че този куп глупости ръководи живота, икономиките и политиката на едни от най-могъщите държави на света. Ето защо поемете дъх, балансирайте чи и отворете чакрите си към този свят, който още вярва в чудеса.
Източник: сп. Обекти