Семейство Пелас пътува между Никарагуа и Маями по време на 8-годишната гражданска война между привържениците на стария режим и армията на Ортега

Кoгато водените от Даниел Ортега сандинисти вземат властта в Никарагуа през 1979 г., една от първите им задачи е да отнемат богатството на местните олигарси.
На прицел е и фамилията Пелас, известна още от времето, когато Франсиско Алфредо Пелас пристига в латиноамериканската страна от Италия през 1875 г. Той натрупва много пари, като произвежда захар и

управлява

флотилия от

23 кораба

в езерото

Никарагуа

Сандинисткият фронт за национално освобождение взема недвижимите имоти на семейството, както и банката им Банко Америка. По-късно е сложена ръка и на захарната им фабрика, най-голямата в страната, пише “Блумбърг маркет мегазин” в новия си брой.

Семейство Пелас пътува между Никарагуа и Маями по време на 8-годишната гражданска война между привържениците на стария режим и армията на Ортега. Конфликтът утихва през 1987 г. Това позволява на Карлос Пелас Чаморо, праправнук на Франсиско, да започне да възстановява богатството на рода си. Тогава той е на 34 г.

Амбициите му обаче са прекъснати две години по-късно. На 21 октомври 1989 г. наследникът на фамилията и съпругата му Вивиан - дъщеря на богат кубинец, избягал от Кастро, оцеляват по чудо в авиокатастрофа в Хондурас. В самолета, който се разбива близо до Тегусигалпа, има 158 души, живи остават 10. Сред тях са Карлос и съпругата му. Той

губи четирите

пръста на лявата

си ръка

(сега носи протези) и е с много изгаряния. Вивиан има счупвания на 62 места, а кожата на лицето ѝ пада на парцали. По-късно претърпява 28 операции за възстановяване и се посвещава на благотворителност в полза на децата, жертви на изгаряния. През 2004 г. съпругата финансира създаването на специализирана педиатрична клиника в столицата Манагуа, която носи името ѝ.

Между престоите в болница Пелас продължава да работи, за да си върне фабриката за захар. Това става през 1992 г., когато тогавашната президентка Виолета Чаморо, негова далечна родственица, решава да започне реституция.

Пелас създава и нова банка - “Кредоматик”, която през 2005 г. е една от най-големите в Латинска Америка. Малко по-късно “Дженерал електрик” придобива първо 49,99%, а после още 25% от нея. Според данни на финансови издания сделката е за $ 1,7 млрд.

Днес 61-годишният бизнесмен, първият милиардер в една от най-бедните държави в света, притежава 4 захарни завода, произвежда ликьори и ром “Флор де Каня”. Група “Пелас” контролира 20 компании, които работят в сферата на медиите, дистрибуцията, застраховките, продажбите на коли, отглеждането на портокали, туризма. Продажбите на консорциума са за $ 1,5 млрд. годишно, което се равнява на 13% от БВП на Никарагуа. Различни източници пък определят личното състояние на Карлос Пелас в доста широки граници - между 1,1 млрд. и 7,5 млрд. долара. За “Групо Пелас” работят близо 25 000 души и се твърди, че няма сфера в Никарагуа, в която бизнесменът да не е намесен.

“Пелас демонстрира умения да управлява бизнеса си по време на доста бурните политически промени през последните 20 г.”, казва Франсиско Майорга, завършил Йейл икономист, който е бил шеф на централната банка на Никарагуа по времето на Чаморо. “Семейството успя да оцелее и да увеличи богатството си в несигурни и често пъти дори враждебни условия. Премина през американски интервенции, граждански войни, революции.”

Пелас, който е баща на 3 деца, изгражда империята си, докато по-голямата част от никарагуанците тънат в бедност. Никарагуа е втората най-бедна страна в западното полукълбо след Хаити, като най-високият БВП на глава от населението - $ 4293, е постигнат през 2012 г. по данни на Световната банка. Около 65% от населението работи в сивата икономика. На всичкото отгоре през изминалото лято страната бе сполетяна от невиждана суша, която умори стадата от крави и царевицата, а правителството препоръча на хората от селата да

ядат богати на

протеин игуани,

за да не умрат

от глад

Пелас твърди, че прави каквото може, за да облекчи положението на хората. Хвали се, че компаниите му за захар и ром предлагат безплатни здравни грижи на работещите в тях, а служителите и техните деца могат да се възползват от 500 стипендии за училище годишно. Милиардерът казва още, че регионалното развитие и откриването на работни места е приоритет на

най-близкия на

сърцето му

проект: луксозния

курорт Мукул,

разположен в райско кътче с девствена природа на брега на Тихия океан. Мукул, което значи “скрит” на езика на маите, предлага на туристите апартаменти по 550 долара за нощ, спа, разходки сред природата и курсове по голф. “Хората все още си мислят, че Никарагуа живее във война - казва Пелас, докато пуши пурата си пред собственото си бунгало с огромен басейн в курорта. - Опитваме се да променим този имидж. Искаме да привлечем богати хора, които след това да проявят интерес и към други части на страната.”

Мукул се намира югозападно от Гранада, на брега на езерото Никарагуа, където Пелас се ражда на 10 януари 1953 г. Именно в Гранада дядо му създава корабната си компания, а през 1890 г. и тази за захар. Благодарение на нея бизнесът му процъфтява, тъй като навигацията запада, когато САЩ избират Панама пред Никарагуа за строителство на канала, свързващ Атлантическия с Тихия океан.

Карлос Пелас, който има магистърска степен по бизнес администрация от университета Станфорд в САЩ, твърди, че днес поддържа добри отношения с Даниел Ортега. Бившият революционер изгуби президентския пост от Чаморо през 1990 г., но го спечели отново през 2006 г. През 2016 г. Ортега ще се кандидатира за трети пореден петгодишен мандат, след като издейства промени в конституцията, които да му го позволят. Пелас казва, че президентът твърдо подкрепя проекта “Мукул” и усилията да се развие туризмът.

Милиардерът

изградил

топла връзка с

Даниел Ортега,

когато неговата сандинистка партия блокирала през 2002 г. опит на съюзниците на бившия президент и бивш кмет на столицата Манагуа Арнолдо Алеман да се отменят митата за вносната захар. Предложението било част от атаката на Алеман срещу бизнесмените, подкрепящи правителството, започнало срещу него преследване за корупция. Пелас обаче се обърнал за помощ към Ортега и проектът бил ликвидиран от депутатите сандинисти.

Промяната на отношението на бившия партизански лидер към богаташи като Пелас показва, че той е също толкова жаден за власт като всичките му предшественици, казват политически наблюдатели. Те говорят за съюз между старата и новата олигархия.

Никарагуанският милиардер повежда бизнеса със захар в посока, за каквато по-старите поколения на рода му не са и сънували. Заводите му използват остатъците от захарната тръстика за производство на биогориво. Ромът “Флор де Каня” пък се изнася в 43 държави.

Отглеждането на захарна тръстика обаче е бизнес, способен да сее смърт. През изминалото десетилетие хиляди работници в полетата за захарна тръстика получават тежки увреждания на бъбреците. Статистиката показва, че от 2002 г. насам 700 мъже са умрели в Чичигалпа, където е базирана най-голямата захарна фабрика и производството на ром на Пелас. През януари бивши секачи на захарна тръстика се вдигат на

протест с искане

за адекватно

лечение

При разпръскване на протеста полицията убива 48-годишен мъж и ранява 14-годишно момче. След години на изследвания лекарите така и не назовават причината за бъбречните заболявания. За всички обаче е ясно, че те са свързани с тежките условия на труд. Затова миналата година Пелас е принуден да организира мобилни клиники, които да наблюдават здравето на работниците в полетата.

Източник: 24 часа