БСК: 86 на сто от младежи, които завършват висше образование, са готови за миграция

Едва един от десет български младежи, които завършват висше образование, обмислят да започнат собствен бизнес. Това показват заключенията от паралелното проучване на Българската стопанска камара, проведено сред работодатели и студенти, за нагласите и очакванията на двете страни за успешна професионална реализация.

В същото време 86% от анкерираните изразяват готовност да се преместят миграция в друг град или държава, за да намерят работа.

Над 70% от кандидатите разчитат на съдействие от роднини и познати за намирането на първа работа, показват данните от изследването.

Половината от анкетираните младежи пък посочват, че следят обявите за работа и се опитват да установят директна връзка с потенциални работодатели. По-малко от 30 на сто разчитат на подкрепа от Бюрата по труда.

Само 17% от анкетираните са склонни да се явят на конкурси и изпити, за да получат желаната работа, показват данните от изследването на БСК.

„Младите хора нямат мотивация да започнат собствен бизнес след дипломирането”, коментира Томчо Томов при представянето на изследването. „Само 8% от анкетираните мислят в тази посока. Най-много са младежите, които смятат да продължат образованието си (75%) или да изчакат с търсенето на работа (62%)”, коментира той.

„Страната ни е на последно място по инвестиции на публични средства в образованието и единствената с по-малко от 4 на сто от Брутния вътрешен продукт за образование”, заяви изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.

Според него, сред останалите европейски държави България е единствената страна, която отбелязва регрес в средствата за образование – през 2005 г. са заделени 4,2%, а през 2012 г. – 3,8%.

Лидер в Европа по инвестиции в образованието е Дания, която отделя 7,9% от БВП. Сериозен напредък отбелязва Ирландия, която през 2005 г. е инвестирала в образование 4,5 на сто от своя БВП, а през 2012 г. – 6,1%.

По дял на частните разходи за образование България е над средното за Европа ниво със 17 на сто. С по-висок дял в тази област са Великобритания, Кипър и Холандия. „Това е ясно послание, че бизнесът и гражданите осъзнават необходимостта сами да инвестират в образование и квалификация, като по този начин компенсират дефицитите в образователната система у нас”, коментира Божидар Данев.

Той допълни, че през последните 10 години нараства делът на частните учебни институции - от 2 на сто през 2003 г., на 10% през 2013 г. „Тенденцията за разкриване на частни учебни заведения се случва на фона на закриването на обществени такива”, допълни Данев. Статистиката показва, че през 2003 г. в България е имало 6534 учебни институции, а десет години по-късно броят им намалява с почти 30 на сто и достига до 5067.