Тя бе организирана от общинската управа в Симитли и сдружението "Хора и традиции" в село Брежани

Съдбата на кестеновите гори в района на Брежани, превръщането на брежанския кестен в патент, съхраняването и създаването на нови кестенови насаждения, икономическите ползи и екологичният ефект обсъдиха на среща експерти и представители на местните власти. Тя бе организирана от общинската управа в Симитли и сдружението "Хора и традиции" в село Брежани. В дискусията се включиха специалисти от Югозападното държавно предприятие
/ЮЗДП/, Регионалното управление по горите /РУГ/ - Благоевград, Горско стопанство - Симитли, Националния парк "Пирин". В България има три места, където се ражда ядлив кестен, но
брежанският е с най-добри качества и можем да превърнем кестеновите гори в печеливш поминък за хората от Брежани и района, заяви кметът на община Симитли Апостол Апостолов, цитиран от БТА. Затова според него е необходима помощта на експертите. Общината има
готовност да разработи за следващия програмен период заедно с тях проект по Програмата за развитие на селските райони и да започне залесяване върху общински земи, подходящи за кестена. За целта община Симитли дарява на сдружението "Хора и традиции" 50 дка общински земи, както и технологичен план за залесяване, изготвен от лесовъда инж. Вангел Аврамов. Според него трябва да се търсят и запазят ценните форми на брежанския кестен в гората
и той да се стане патент. Инж. Аврамов и колегите му са категорични, че трябва да се запазят местните сортове, резултат на хилядолетна селекция, при създаването на нови кестенови
плантации. Експертите отбелязаха на срещата в Брежани, че кестеновите гори боледуват. "Съхненето, което се наблюдава в цяла Европа, е вследствие на заболяване по кората, което наричаме рак на кестена, обясни инж. Георги Гугушев от РУГ - Благоевград. Картината изглежда на пръв поглед доста безнадеждна, но не е съвсем така. В Европа се работи за изолиране на щамове на тази гъба. Миналата година се проведе едно такова изследване на горите на Беласица, за да се установят наличните щамове, и на база на това изследване да се търси начин за противодействие", добави инж. Гугушев.