Никулските празници започват

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща

Тази народна поговорка обединява трите важни празника, които бележат поврата от есен към зима през декември. Свързани с дати и имена от православния календар, те съвсем определено носят белезите на езическите ритуали, припомня bnr.bg.
Пръв в поредицата е т.нар. Варвара, Варварица, Варваринден или Женска Коледа. На 4 декември православната църква почита паметта на Света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на IV век. Съществува вярването, че от Варвара до Игнат денят се „вдига” колкото иглен връх. Също с толкова се „вдига” и от Игнат до Васил (от 20 декември до 1 януари). На Варвара се заварват денят и нощта и стават равни.
В традиционните представи Варвара е покровителка на детските болести и най-вече – на шарката, наричана от народа ни с табуирани имена: баба, леличка, сладка и медена. Зла, беззъба и грозна бабичка – образът на болестта „рисува” и портрета на Варвара. За да умилостивят Баба Шарка и да я отклонят от децата, жените приготвяли обредно вариво, в което слагали различни житни и бобови семена. Наричат го „варвара”. Подсладено с мед, това вариво се раздава на децата, а също – на съседи и роднини. Съществува поверието, че през целия ден децата трябва да подскачат, за да не ги завари Варвара. Названието Женска Коледа идва от обичая, разпространен главно в Западна България. Пременени моми и по-малки момичета, с преметнати през рамо торбички, обикалят къщите. Подобно на мъжете-коледари, те пеят песни-благословии, с пожелание за здраве и плодородие.
Свети Сава – сръбски духовник, дипломат, борец за независимост на сръбската църква, посещава столицата Велико Търново през 1235 г. Посрещнат е с огромни почести, взима участие във Великия Богоявленски водосвет. След съвсем кратко боледуване, напуска този свят и е погребан в църквата „Свети Четиридесет мъченици” в старопрестолния град. По-късно мощите му напускат Велико Търново. Църквата почита паметта му на 5 декември. В традиционните представи на българина Сава най-често е жена, сестра на Варвара, а Свети Никола е техен брат (тъй като денят на светеца е само ден по-късно). Света Сава властва над чумата. В някои области на страната ни през този ден не се докосват ножици, игли, ножове и пр., за да не се разсърдят сестрите. Според поверието, това предпазва от нараняване с остри предмети. В други селища Савинден е посветен на паметта на мъртвите. Жените варят жито и правят помен. Извършва се и ритуал за плодовитост. Невестите, които не могат да имат деца, на изгрев слънце пресяват брашно през сито, обърнато наопаки. След това месят и пекат обреден хляб, който раздават на кръстопът със силната вяра, че това ще „обърне” късмета им.
Повелител на реките и моретата, на морските бури и хали, Никола има силата да пуска и спира тези стихии. В народната митология той е крилат юнак, който може да прелети на голяма височина и така да наблюдава морските юди. Църковният празник е на 6 декември. Това е един от малкото дни през Коледния пост, в които се разрешава риба. Обредното блюдо, което се приготвя във всяка къща е пълнен шаран. Защото светецът властва и над рибите и морските чудовища. Месят се и обредни хлябове, покрити със специални пластични изображения. Някога хората си разменяли подаръци на този ден – спомен за безкрайната щедрост на Чудотвореца към бедните и добрините му, за които и до днес се разказват легенди. Никулден е най-големият празник от триадата, начало на големия коледно-новогодишен обреден цикъл, който завършва в края на януари.