Другите страни от Източна Европа се развиват по-бързо от нас

България продължава да се представя незадоволително на икономическия фронт, става ясно от най-новите данни на Евростат. Страната ни се намира точно в средата в класацията на 28-те членки от ЕС - на 14-о място. За третото тримесечие на годината сме постигнали само 1.5% ръст на брутния вътрешен продукт спрямо същия период на 2013 г. В същото време Румъния се развива с двойно по-висока скорост, показва европейската статистика. Икономиката на съседката ни се е увеличила с 3% за година. Полша, Унгария, Словения се радват на ръст над 3 на сто.

Всъщност повечето държави от Източна Европа, с които сме заедно в групата на по-бедните, които имат да наваксват, се справят със задачата по-добре от нас. Икономиките на Чехия, Литва, Латвия, Словения също са добавили между 2.1 и 2.6% увеличение през третото тримесечие на годишна база. Изводът е, че ако продължаваме да се развиваме с подобни темпове, още много години ще бъдем на опашката в ЕС и няма да се отървем от етикета "най-бедната членка на ЕС".

Впрочем в момента като цяло ЕС е сред бавно развиващите се райони на планетата, а прогнозата е това положение да се запази и през 2015 г. Но докато богатите държави могат да си позволят по-ниска скорост, България трябва да се стреми към по-бързо темпо, ако иска да влезе във форма за наваксване на изоставането.

Икономическият растеж в еврозоната се е подобрил слабо през третото тримесечие, но остава близо до нивата на стагнация, тъй като ускореното повишение на потребителските разходи беше отчасти компенсирано от спад на разходите за бизнес инвестиции, показват данни на Евростат.

Повишението на разходите на домакинствата с 0.5% спрямо второто тримесечие, и то благодарение главно на много ниската инфлация в региона, е единствената добра новина. Но бизнес инвестициите са се понижили - с 0.3% на тримесечна и с 1.3% на годишна база. А това е сигнал, че бизнесът в еврозоната е скептичен, че икономиката ще се ускори през следващите години в значителна степен и ще успее да генерира по-голяма печалба за европейските компании. Европейският бизнес също така продължава да изпитва неохота при разкриването на нови работни места.

Неслучайно и Европейската централна банка намали драматично своите прогнози за икономическия растеж в еврозоната през 2015 година до едва 1.0% от предишната прогноза през септември за повишение на БВП с 1.6 процентни пункта.

А новият шеф на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер стартира план за масирани инвестиции, целящ да стимулира пенсионните фондове, застрахователните компании и други големи частни инвеститори да финансират значими инфраструктурни проекти в Европейския съюз, в размер на 315 млрд. евро. Но редица икономисти поставят под въпрос способността този план (който ще бъде финансиран директно от европейските институции с едва 21 млрд. евро) да успее да привлече частни инвестиции за над 300 млрд. евро, като в същото време те отбелязват, че ще отнеме време, за да бъдат подбрани и стартирани конкретни инфраструктурни проекти.