Процедурите по връщането им траят най-малко 6 месеца

246 деца са били отвлечени от единия си родител зад граница, а държавата ни е била сезирана да се включи в процеса по установяване на хлапето. Цифрата е за период от 6 години ­ от 2008 година насам, и включва както молби за помощ от България, така и от чужда страна, която търси свое хлапе у нас. Всички тези искания за съдействие са подавани в Министерството на правосъдието, което е компетентно да се занимае с тях. През 2008 г. във ведомство бе създадено и специално звено, което се занимава с тези случаи. Това съобщи вчера Елина Георгиева, началник-отдел „Международна правна закрила на детето“ във ведомството.

Правосъдното министерство откри вчера информационна кампания за международните осиновявания, родителските права и мерките за закрила на деца в рамките на ЕС. Тя обхваща три направления – родителски отвличания, проблеми около прекратяването на бракове и родителските права и мерките за децата в риск. Информацията за всичко това вече е качена от външно министерство на интернет страниците на нашите посолства в чужбина.

В момента в правосъдното министерство има 40 молби за родителски отвличания – 29 от тях са от други държави до България и 11 са от нашата страна до други страни, съобщи още експертът Елина Георгиева. Тя обясни, че спецзвеното във ведомството всъщност дава съвети на молещите родители какво да направят и какви документи да подготвят. Решенията дали отвлеченото дете да бъде върнато са на съдилищата ­ в България или в съответната страна. До 30 ноември т.г. ефективно са върнати 6 деца – 4 от тях в чужбина и 2 в България. През 2013 г. ефективно са върнати 10 деца. В преобладаващите случаи молбите са нашата страна да връща деца, а не обратното, обясни още експертът. И друга особеност е, че в 90% от случаите родителските отвличания са в българските семейства, а не от смесен брак.

Процедурите за решаване на казуса дали да бъде върнато едно отвлечено дете не са много бързи – най-кратката е продължила 6 месеца, но е станало в друга държава от ЕС, а най-дългите отнемат повече от 1 г. В правосъдното министерство съветват родителите какво да направят и им помагат, но решението дали да действат е само тяхно, имало е случаи, когато те се отказват, защото процедурата им се вижда дълга и тромава, но това е начинът, обясниха още от ведомството. Ако дете е отвлечено от единия си родител, защото има някаква форма на тормоз, съдът няма да го върне на другия родител. Не гражданството, а обичайното местопребиваване е важно за родителските права. Ако децата са в риск, е включен и втори принцип – решаването на проблема на мястото на риска. Например, ако едно българско семейство замине с децата си в друга страна да работят и там те са малтретирани или принудени да просят и крадат, решава не наш съд, а в съответната държава, за да бъде наложена закрила на детето.

При отвличането на деца се разглежда единствено само въпросът къде е живяло детето, как е било прехвърлено в другата държава и трябва ли да бъде върнато, обясниха от правосъдното министерство.