На Свети Спиридон празнуват занаятчиите, в Стария град тръгва шествието на майсторите

Освен че е петък, днес е и официалния повод да честваме Деня на майстора. На Свети Спиридон празнуват всички занаятчии, обущари, тенекеджии и златари.

В Пловдив празникът по традиция се организира от Регионалният етнографски музей в сътрудничество със Задругата на майсторите на народни художествени занаяти и Регионалната занаятчийска камара. Честването ще започне в 10,30 ч. със шествие на майсторите по калдъръмените улички на Стария град. В 11,00 часа е празничната литургия в църквата "Св. Богородица", а от 12 е същинската част. Така наречения тестерлик или посвещаването в майсторско звание на досегашните калфи и чираци.

Връчването на майсторски свидетелства на новите майстори ще бъде в залите на музея. Преди това в двора на музея ще бъде възпроизведен занаятчийския ритуал, празнуван още от епохата на Възраждането. Денят на Св. Спиридон е известен в страната като "Денят на майсторите". Почита се като закрилник на грънчарите, керемидчиите, тухларите, обущарите, казанджиите и др.
В Пловдив по традиция Общото занаятчийско сдружение празнува на Св. Спиридон. Част от Еснафския празник бил и традиционният обред, битуващ в средите на занаятчиите - въвеждането в майсторско звание. Празникът на еснафите се съпътствал от общоградски народни веселия.
Занаятчиите, празнично облечени, заедно с жените и децата си, начело със знамето на еснафа, иконата на светеца-покровител и музика, отивали в църквата за тържествен молебен (литургия). Всичкият еснаф - майстори, калфи и чираци запалвали голямата свещ пред олтара. За службата жените носели "Иснафско пендихаро" (петохлебие) за здравето на всички живи майстори и славели. Освен това се правело "коливо" за живите и за мъртвите, върху което палели свещи.По вре ме на литургията свещеникът споменавал "во време на велики вход" имената на всички живи и починали майстори.
След извършване на литургията еснафът отивал на мястото, където бил приготвен зиафетът (угощението). Цялата процесия била съпроводена от музиканти и множество граждани. Тук устабашията (най-старият и почитан майстор) извиквал кандидатите за майстори, държал им напътствена реч, препасвал ги през рамо с червен пояс, подарявал им от страна на еснафа скромен набор от инструменти и им плесвал по врата един шамар с думите: "Стани като мен"!
В чест на светеца еснафът закупувал с общи средства жертвено мъжко животно, което се колело за курбан и се организирала обща трапеза. Курбанът се раздавал след приключване на църковната служба.